Спокойният тон на Анет подтикваше Фийби да продължи да разказва. Последваха много сълзи и много емоции. Ранди се оказа пристрастен към метамфетамините, дилър, а също пияница, който я биел вече година и половина. Не смеел да ѝ посяга, докато баща ѝ бил жив – Ранди се ужасявал от него, – но след смъртта му преди две години започнало насилието. Непрекъснато заплашвал да я убие. Да, и тя вземала метамфетамини, обаче внимавала и не била пристрастена.
Имаха три деца, всичките под десет. За нея беше втори брак, за него – трети. Ранди беше на четирийсет и две, по-възрастен, и имаше много опасни приятели в бизнеса с дрога. Фийби се страхуваше от тези хора. Те разполагаха с пари в брой и всеки момент щяха да уредят освобождаването му под гаранция. А беше почти сигурно, че след като излезе на свобода, Ранди ще я издири. Бил бесен, задето тя най-сетне се беше решила да се оплаче в полицията и го бяха арестували. Но Ранди се познавал добре с шерифа, така че надали щели да го оставят в ареста. Щял да я бие, докато оттегли обвиненията. Фийби изхаби цяла купчина носни кърпички, докато разказваше историята си.
От време на време Саманта си записваше важни въпроси като например “Къде попаднах?” или “Какво търся тук?”.
Фийби се страхуваше да се върне у дома. Беше скрила трите си деца при някаква леля в Кентъки. Някакъв заместник-шериф я беше осведомил, че Ранди трябва да се яви в съда в понеделник. Възможно било дори в момента да е там и да урежда гаранцията си със съдията, а след като определят размера, приятелчетата му щели да снесат парите и той да излезе на свобода.
– Трябва да ми помогнете – не спираше да повтаря Фийби. – Той ще ме убие.
– Не, няма – успокояваше я Анет с необяснима увереност.
Съдейки по сълзите на Фийби, уплашените ѝ погледи и езика на тялото ѝ, Саманта беше съгласна с нея и подозираше, че Ранди може да цъфне всеки момент и да започне да създава неприятности. Анет обаче, изглежда, изобщо не се притесняваше от такава възможност.
Явно стотици пъти е била свидетел на подобни неща, помисли си Саманта.
– Провери онлайн графика на делата – помоли я Анет.
Каза ѝ бързо кой е уебсайтът на съдебния регистър на окръг Ноланд и тя побърза да отвори лаптопа си, да започне да търси и за малко да престане да обръща внимание на Фийби и на емоциите ѝ.
– Трябва да се разведа – отсече Фийби. – За нищо на света няма да се върна там.
– Добре, утре ще подадем молба за развод и ще издействаме съдебна възбрана той да те доближава.
– Какво е съдебна възбрана?
– Заповед от съда. Наруши ли я, Ранди здравата ще ядоса съдията и той ще го върне в затвора.
Тези думи я накараха да се усмихне, но само за секунда.
– Трябва да напусна града. Не мога да остана тук. Той ще се надруса отново, ще забрави за възбраната и за съдията и ще ме погне. Трябва да го държат под ключ известно време. Могат ли да го направят?
– В какво е обвинен, Саманта? – попита Анет.
– В злоумишлено нараняване – отговори Саманта, току-що открила делото онлайн. – Ще се гледа в съда днес следобед в един часа. Не е определена гаранция.
– Така ли? С какво те удари?
Сълзите мигом рукнаха и Фийби избърса бузи с опакото на дланта си.
– Имаше пистолет. Държеше го в едно чекмедже в кухнята, незареден заради децата, но патроните бяха върху хладилника за всеки случай, нали разбирате? Карахме се и си крещяхме, той извади пистолета. Канеше се да го зареди и сигурно да ме очисти. Опитах се да го сграбча, а Ранди ме удари с дръжката отстрани по главата. После пистолетът падна на пода, а той ме заблъска с ръце. Избягах от къщи, отидох при съседите и се обадих в полицията.
Анет спокойно вдигна ръка, за да я спре.
– Това е злоумишлената част – използването на оръжие. – Докато говореше, погледна към Фийби и към Саманта, за да осветли и двете по въпроса. – Във Вирджиния присъдата може да бъде от десет до двайсет години в зависимост от конкретните обстоятелства – оръжие, телесна повреда и така нататък.
Саманта отново започна да си записва като бясна. Беше чувала част от тези неща, докато следваше право, много-много отдавна.
– И така, Фийби – продължи Анет, – може да очакваме съпругът ти да заяви, че ти първа си посегнала към пистолета, че ти си го ударила и така нататък, може дори да се опита да повдигне обвинения срещу теб. Как ще отговориш на това?
– Той е с двайсет сантиметра по-висок от мен и с петдесет килограма по-тежък. Никой здравомислещ човек няма да повярва, че съм му посегнала. Ако ченгетата не излъжат, ще кажат, че той е бил пиян и не на себе си. Дори се сби с тях, докато не му опърлиха дебелия задник с електрошока.