А ето че сега влизаше в окръжния съд на Ноланд и се запътваше към главната зала. Сградата беше красива, от червени тухли, триетажна, с лъскав ламаринен покрив. В прашното фоайе бяха окачени избелели портрети на брадати герои, а цяла една стена беше заета от съобщения, забодени небрежно по таблата за обяви. Саманта последва Анет на втория етаж. Минаха покрай престарял пристав, задрямал на стола си, и влязоха през тежката двойна врата в дъното на залата. Съдията четеше задълбочено нещо, а няколко адвокати разлистваха документи и си подхвърляха закачки. Отдясно беше празната ложа на съдебните заседатели. Високите стени бяха покрити с още избелели портрети – до един на мъже, до един с бради и явно със сериозно отношение към правните дела. Няколко секретарки си бъбреха и флиртуваха с адвокатите. Шепа зрители наблюдаваха в очакване справедливостта да възтържествува.
Анет притисна до стената един прокурор, когото набързо представи на Саманта като Ричард, и го осведоми, че представляват Фийби Фанинг, която ще подаде молба за развод при първа възможност.
– Какво знаеш? – попита тя Ричард.
Тримата се преместиха в един ъгъл, близо до ложата на съдебните заседатели, за да не ги чува никой.
– Според ченгетата и двамата са били дрогирани и са решили да разрешат недоразуменията си, като хубаво се сбият. Той спечелил, тя изгубила. Някак се намесил и пистолет, незареден, с който той я цапардосал по главата – обясни Ричард.
Анет разказа версията на Фийби, която Ричард внимателно изслуша.
– Адвокат му е Хъмф и в момента иска само ниска гаранция. Аз ще настоявам за по-висока и може би ще успеем да задържим този тип в ареста още няколко дни, за да се поуспокои, докато тя изчезне.
Анет кимна.
– Благодаря, Ричард.
Хъмф се оказа Кал Хъмфри, неизменно присъствие в града. Бяха минали покрай кантората му малко по-надолу по улицата. Анет го поздрави и представи Саманта, която се ужаси от размера на шкембето му. Ярките му тиранти бяха изопнати под напора на тежкия корем и сякаш всеки момент щяха да се скъсат и да предизвикат последици, които човек трудно би могъл да опише. Хъмф им подшушна, че “неговото момче” Ранди (за секунди дори не успя да си спомни фамилията му) трябва да излезе от ареста, за да може да ходи на работа. Хъмф не вярваше на версията на Фийби за случилото се и вместо това допускаше, че конфликтът е започнал, когато тя е нападнала клиента му с незаредения пистолет.
– Затова са съдебните зали – промърмори Анет, когато се отдалечиха от Хъмф.
Ранди Фанинг и още двама затворници бяха въведени в залата и настанени на първия ред. Свалиха им белезниците и един заместник-шериф застана близо до тях. Тримата изглеждаха като членове на една и съща банда – с избелели оранжеви гащеризони, небръснати лица, рошави коси и сурови погледи. Анет и Саманта седнаха сред зрителите, възможно най-далече. Барб влезе на пръсти и подаде на Анет някаква папка с думите:
– Ето го и развода.
Когато съдията призова Ранди Фанинг, Анет изпрати съобщение на Фийби, която чакаше в колата си пред съда. Ранди се изправи пред съдията, Хъмф застана от дясната му страна, а Ричард – от лявата, но малко по-назад. Хъмф поде многословна тирада колко важно е за клиента му да се върне на работа, колко дълбоко в окръг Ноланд се простират корените му, как може да му се има доверие, че ще се яви в съда винаги щом го призоват, и така нататък. Случилото се било просто най-банална семейна кавга и нещата щели да се изгладят, без да се налага съдебната система да продължи да се намесва. Докато той говореше, Фийби влезе тихо в залата и седна до Анет. Ръцете ѝ трепереха, очите ѝ бяха влажни.
От името на обвинението Ричард подчерта колко сериозни са обвиненията и реалната вероятност Фанинг да бъде осъден на лишаване от свобода за дълъг срок. Глупости, възрази Хъмф. Неговият човек бил невинен. Неговият човек бил нападнат от “неуравновесената” си съпруга. Ако продължавала да натиска, току-виж самата тя се окажела в затвора. Юристите продължиха да си разменят реплики в този дух.
Съдията, сдържан възрастен мъж с лъскава гола глава, попита спокойно:
– Доколкото разбрах, предполагаемата жертва е в съдебната зала. Така ли е, госпожо Бревард? – Той огледа присъстващите в залата.
Анет скочи.
– Тук е, господин съдия. – Тя прекоси съдебната зала властно и собственически, следвана от Фийби. – Представяме ви Фийби Фанинг, която ще подаде молба за развод в следващите десет минути.