Все още на безопасно място сред зрителите в залата, Саманта видя как Ранди Фанинг изгледа вбесено жена си. Ричард се възползва от момента.
– Ваша чест, би било от полза да обърнем внимание на видимите наранявания по лицето на госпожа Фанинг. Тази жена е понесла страхотен побой.
– Не съм сляп – отговори съдията. – Не виждам никакви наранявания по вашето лице, господин Фанинг. Съдът взема под внимание и факта, че вие сте висок почти два метра и много як. А съпругата ви е, така да се каже, доста дребничка. Набихте ли я?
Видимо виновен, Ранди премести значителната тежест на тялото си от крак на крак и процеди:
– Скарахме се, господин съдия. Тя започна.
– Не се съмнявам. Мисля, че ще е най-добре да охладите страстите още ден-два. Връщам ви в ареста и ще се видим отново във вторник. А дотогава, госпожо Бревард, продължете да движите правните въпроси и ме дръжте в течение.
– Но, ваша чест, клиентът ми ще изгуби работата си – възрази Хъмф.
– Той няма работа – извика Фийби. – Сече дърва на половин ден и целодневно продава метамфетамини.
Всички преглътнаха мъчително, когато думите ѝ отекнаха в залата. Ранди беше готов да поднови кавгата и изгледа жена си с убийствена ненавист. Накрая съдията се намеси:
– Достатъчно. Доведете го отново тук във вторник.
Приставът подхвана Ранди и го изведе от съдебната зала.
На вратата стояха двама мъже – грубияни със сплъстени коси и татуировки, които измериха с поглед Анет, Саманта и Фийби, докато минаваха покрай тях.
– Онези негодници са с Ранди – прошепна Фийби в коридора, – от наркобизнеса. Трябва да се махна от града.
И аз ще те последвам, помисли си Саманта.
Влязоха в канцеларията на окръжния съд и подадоха молба за развод. Анет настоя за незабавно изслушване за получаване на ограничителна заповед, която да държи Ранди далече от семейството.
– Първата възможност е в сряда следобед – каза служителката.
– Запиши ни – каза Анет.
Двамата биячи ги чакаха пред входа на съда, където към тях се беше присъединил още един ядосан млад мъж. Той се изтъпанчи пред Фийби и изръмжа:
– По-добре оттегли обвиненията, момиче, иначе ще съжаляваш.
Фийби не отстъпи, а го измери с поглед, издаващ дългогодишно познанство и презрение.
– Това е Тони, братът на Ранди – обясни тя на Анет. – Току-що излиза от затвора.
– Чуваш ли? Казах да оттеглиш обвиненията – повтори Тони с по-силно ръмжене.
– Току-що подадох молба за развод, Тони. Всичко свърши. Заминавам от града по най-бързия начин, но ще се върна, когато той се появи в съда. Няма да оттегля обвиненията, така че просто се дръпни от пътя ми.
Единият бияч изгледа кръвнишки Саманта, а после и Анет. Краткият сблъсък приключи, когато Хъмф и Ричард излязоха от сградата на съда и видяха какво се случва.
– Достатъчно – намеси се Ричард и Тони се отдръпна.
– Да тръгваме, момичета – подкани ги Хъмф. – Ще ви изпратя до офиса.
Докато Хъмф се клатушкаше надолу по улицата и не спираше да нарежда за друго дело, по което работеха с Анет, Саманта вървеше подире им, разтърсена от случилото се, и се питаше дали не трябва да си носи пистолет в дамската чанта. Нищо чудно, че Донован практикуваше право с малък военен арсенал.
За щастие, до края на следобеда нямаха повече клиенти. Стигаха ѝ изпитанията за този ден, освен това трябваше да чете. Анет ѝ бе дала порядъчно употребявани материали за неопитни адвокати с раздели, посветени на развода и битовите взаимоотношения, на завещанията и наследствата, фалита, взаимоотношенията между наемодатели и наематели, трудовите правоотношения, имиграцията и държавните помощи. Впоследствие беше добавен и раздел за обезщетенията при случаи на пневмокониоза. На вид суха и скучна материя, но Саманта вече се бе убедила лично, че в конкретните случаи нямаше нищо скучно.
В пет часа тя най-сетне звънна на Джо Дънкан и го осведоми, че не може да поеме жалбата му пред социалните служби, защото не е получила разрешението на началниците си. Даде му имената на двама частни адвокати, които поемат подобни случаи, и му пожела всичко най-хубаво. Той не остана доволен от разговора.
Саманта се отби в кабинета на Мати и двете обсъдиха първия ѝ ден на новата работа. Всичко бе минало добре, въпреки че Саманта още беше разтърсена от краткия сблъсък на стъпалата на съда.
– Няма да посмеят да направят нищо на адвокат – увери я Мати. – Особено ако е жена. Работя това двайсет и шест години и нито веднъж не са ме нападали.
– Поздравления. А заплашвали ли са те?