– Няколко пъти може би, но не така, че истински да се уплаша. Ще се справиш.
Справи се – излезе от Службата и се запъти към колата си, но не се сдържа и се озърна. Спускаше се лека мъгла и градът притъмняваше. Саманта паркира в гаража под апартамента си и се качи по стълбите.
Ким, дъщерята на Анет, беше на тринайсет, а синът ѝ Адам – на десет. Бяха заинтригувани от новата си “съквартирантка” и настояваха да се хранят всички заедно, но Саманта изобщо не смяташе да им се натрапва на вечеря всеки път. В резултат на безумното си работно време и това на Блайд беше свикнала да се храни сама.
Анет беше делова жена с напрегната работа, така че не ѝ оставаше време да готви. Явно и чистенето не ѝ беше приоритет. Вечерята представляваше макарони със сирене, претоплени във фурната, и нарязани домати от градината на клиент. Пиеха вода от пластмасови бутилки, никога от чешмата. Докато ядяха, децата обстрелваха Саманта с въпроси за живота ѝ, за детството ѝ във Вашингтон, за живота и работата ѝ в Ню Йорк и защо, за бога, беше решила да се премести в Брейди. Бяха умни, самоуверени, не беше трудно да им влезеш в тона. Не се смущаваха да задават лични въпроси. Бяха и възпитани, винаги отговаряха: , Да, госпожо” или “Не, госпожо”. Решиха, че е твърде млада, за да ѝ казват “мис Коуфър”, а според Адам Саманта беше голяма работа. Така че накрая се споразумяха за “мис Сам”, но Саманта се надяваше “мис” скоро да отпадне. Обясни им, че понякога ще им бъде бавачка, което видимо ги озадачи.
– Че за какво ни е бавачка? – попита Ким.
– За да може майка ви да излиза и да прави каквото поиска – обясни Саманта.
Което ги развесели.
– Ама тя никога не излиза – изтъкна Адам.
– Така е – потвърди Анет. – В Брейди няма какво толкова да се прави. Всъщност няма нищо, освен ако не ходиш на църква три пъти седмично.
– А ти не ходиш ли? – попита Саманта.
След все още краткия си престой в Апалачите беше убедена, че на всеки пет семейства се пада по една малка църква с наклонена камбанария. Беше пълно с църкви, убедени в непогрешимостта на Светото писание, но надали единодушни за нещо друго.
– Понякога в неделя – отговори Ким.
След вечеря Ким и Адам добросъвестно разчистиха масата и натрупаха съдовете в мивката. Нямаха миялна. Искаха да погледат телевизия с мис Сам и да зарежат домашните, но в крайна сметка Анет ги отпрати по стаите им. Усети, че на гостенката може да ѝ е доскучало, и предложи:
– Да пийнем чай и да си поговорим.
Саманта нямаше какво друго да прави и се съгласи. Анет вдигна купчина мръсни дрехи и ги натъпка в пералнята до хладилника. Сипа прах за пране и завъртя копчето.
– Шумът ще заглушава какво си говорим – поясни тя и бръкна в бюфета за чай. – Билков става ли?
– Разбира се – отговори Саманта и влезе в хола.
Стаята беше пълна с претрупани рафтове с книги, купчини списания и мека мебел. Не беше чистено от месеци. В ъгъла имаше телевизор с плосък екран (в апартамента над гаража нямаше), а в другия ъгъл се намираше малкото бюро на Анет с компютър и купчина папки. Тя донесе две чаши чай, от които се издигаше пара, подаде едната на Саманта и каза:
– Да седнем на дивана и да си побъбрим по женски.
– Добре, за какво например?
Докато се настаняваха, Анет отговори:
– Ами първо за секс. Колко често го правеше в Ню Йорк?
Саманта посрещна със смях прямотата ѝ, после се поколеба, сякаш не помнеше кога за последен път е правила секс.
– Всъщност не беше особено щуро. Ако си падаш по купоните, сигурно е щуро, но ние, работещите момичета, бяхме твърде заети, за да се забавляваме. Когато излизахме, беше на вечеря и на питие, а после бях толкова изморена, че исках само да се прибера и да заспя.
– Трудно ми е да го повярвам при толкова богати млади мъже с професии, които си търсят жени. Много пъти съм гледала “Сексът и градът”. Сама, разбира се, след като децата си легнат.
– Е, аз не съм. Чувала съм за филма, но обикновено бях в офиса. За последните три години съм имала един приятел. Хенри, начинаещ актьор, много сладък и забавен в леглото, но му дойде до гуша от работното ми време и от постоянната ми умора. Да, срещаш много мъже, но повечето са толкова амбициозни, колкото си и ти. За тях жените са еднодневки. Останалите са глупаци, арогантни досадници, които говорят само за пари и се перчат какво могат да си купят.
– Разочарована съм.
– Ами не е толкова бляскаво, колкото си мислиш.
– Никога ли?
– Е, разбира се, от време на време забиваш по някого, но нищо сериозно, че да го помня. – Саманта отпи от чая си с желанието да промени темата на разговора. – Ами ти? Има ли много екшън в Брейди?