– Дотук със справедливия процес – поклати глава Саманта, все още впила очи в снимките.
– Понякога печелим. В случая на Гречън ни провървя. Един месец след процеса същият шофьор блъсна друга кола. За щастие, никой не загина, имаше само счупени кости. Полицаят на местопроизшествието се заинтригувал и прибрал шофьора за разпит. Той се държал странно и накрая признал, че шофира вече петнайсет часа. Освен това пиел “Ред Бул” с водка и смъркал амфетамин на кристали. Полицаят включил диктофона и го разпитал за катастрофата с Бейн. Шофьорът признал, че работодателят му го е заплашил, за да излъже. Получих копие от преписа и подадох няколко иска. Впоследствие съдът взе решение за нов процес, но още чакаме да се проведе. В крайна сметка ще ги спипам.
– Какво се случи с шофьора?
– Отвори си устата и разкри всичко за работодателите си от “Истпойнт Майнинг”. Някой му разряза гумите и стреля два пъти през прозореца на кухнята му, затова сега се крие в друг щат. Давам му пари, за да преживява.
– Законно ли е?
– Това не е основателен въпрос в този район. В моя свят нищо не е черно-бяло. Враговете ми нарушават всяко възможно правило, така че битката никога не е честна. Ако играеш по правилата, губиш, дори справедливостта да е на твоя страна.
Саманта се върна на масата и задъвка един пържен картоф.
– Знаех си, че постъпвам добре, като избягвам съдебните процеси.
– Неприятно ми е да го чуя – усмихна се Донован, а тъмните му очи поглъщаха всяко нейно движение. – Мислех да ти предложа работа.
– Съжалявам.
– Сериозно говоря. Имам нужда от някои проучвания и мога да ти плащам. Знам какво печелиш в Службата за правна помощ, затова си помислих, че може да се заинтригуваш от предложението да ми помагаш с проучванията.
– Тук, в твоята кантора?
– Къде другаде? Няма да преча на стажа ти – само извън работно време и през уикендите. Ако още не ти е доскучало в Брейди, скоро ще стане.
– Защо аз?
– Няма кой друг. Имам двама правни асистенти и единият напуска утре. Не мога да се доверя на никой адвокат в града, нито на когото и да било от друга кантора. Параноичен съм по отношение на поверителността, а ти си тук отскоро и няма как да познаваш нещо или някого. Идеален кандидат си.
– Не знам какво да кажа. Говорил ли си с Мати?
– Не, за това не съм. Но ако проявяваш интерес, ще поговоря с нея. Тя рядко ми отказва. Помисли си. Ако не искаш, ще те разбера.
– Добре, ще си помисля. Тъкмо започнах работа и не възнамерявах да си търся друга, поне не толкова скоро. Освен това наистина не обичам процесите в зала.
– Няма да се наложи да ходиш в съда. Просто ще се криеш тук, ще правиш проучвания, ще съставяш досиета и ще работиш с удължено работно време, както си свикнала.
– Всъщност се опитвах да се откопча точно от това.
– Разбирам. Премисли и ще поговорим по-късно.
Заеха се със сандвичите си, но мълчанието беше твърде мъчително. Накрая Саманта го наруши:
– Мати ми разказа за миналото ти.
Донован се усмихна и избута храната встрани.
– Какво те интересува? Аз съм отворена книга.
Тя сериозно се съмняваше. Хрумваха ѝ няколко въпроса: Какво се случи с баща ти? Доколко сериозна е раздялата с жена ти? Колко често се виждаш с нея?
Може би друг път.
– Всъщност нищо. Просто миналото ти е интересно, това е.
– Интересно, печално, трагично, пълно с приключения. Всичко накуп. Аз съм на трийсет и осем и ще умра млад.
Не ѝ хрумна какво да отговори.
11
Пътят за Колтън се виеше в планината, катереше се и се спускаше, а от него се разкриваха спиращи дъха гледки към обраслите с гори хребети, после и към долините, приютили сгушени на групички порутени къщи и каравани, край които имаше пръснати изпотрошени коли. Шосето следваше плътно реки с плитки бързеи и толкова бистра вода, че на човек му идеше да отпие от нея. Красотата на природата рязко контрастираше с поредното селище с полуразрушени сгради, наредени плътно една до друга, в неизменната сянка на планината. Ефектът беше поразителен – прелестта на планинските вериги и бедността на хората, които живееха сред тях. Имаше и хубави къщи с поддържани морави и бели дъсчени огради, но съседите в повечето случаи не бяха толкова успели.
Мати шофираше и говореше, а Саманта разглеждаше пейзажа. Докато се движеха по един прав участък, от отсрещната страна се появи дълъг камион. Беше мръсен, целият прашен, е платнище върху каросерията. Летеше по планинския път, видимо с превишена скорост, но в своето платно. След като се разминаха на косъм, Саманта се обади: