– Имам опит.
– Кога успя да подготвиш делото?
– Имаме ги предварително готови. Всъщност на папката пише “Бланки”. Само попълваш името, пишеш навсякъде “Федерален съд” и се пръсват като пилци.
Бланки за дела. Пръсват се като пилци. Саманта се питаше колко ли нейни колеги от Колумбийския университет са запознати с подобни правни тактики.
В два следобед Саманта седеше в главната зала на съда на окръг Ноланд и потупваше по коляното ужасената Фийби Фанинг. Раните по лицето ѝ бяха станали тъмноморави и изглеждаха още по-зле. Беше се появила в съда с дебел пласт грим, който Анет не одобри. Нареди на клиентката си да отиде в тоалетната и да го изтрие.
Отново докараха Ранди Фанинг с охрана и когато той влезе в залата, изглеждаше още по-вбесен, отколкото преди два дни. Бяха му връчили копие от документите за развода и той беше видимо разтревожен. Стрелна с гневен поглед жена си и Саманта, докато заместник-шерифът му сваляше белезниците.
Съдия Джеб Багъл не изглеждаше на повече от трийсет години. Тъй като Службата за правна помощ се занимаваше с много случаи на домашно насилие, Анет редовно се явяваше в съдебната зала и смяташе, че се разбира добре с негова чест. Съдията призова към ред и одобри няколко неоспорвани от страните подробности. Когато обяви началото на делото “Фанинг срещу Фанинг”, Анет и Саманта минаха заедно с клиентката си през преградата и се настаниха на маса, близо до него. Ранди Фанинг се приближи към съседната маса, съпровождан от един заместник-шериф, и зачака Хъмф да се доклатушка до мястото си. Съдия Батъл внимателно измери Фийби с поглед, огледа насиненото ѝ лице и без да каже нито дума, взе решение.
– Молбата за развод е подадена в понеделник – заяви той. – Имате ли копие, господин Фанинг? Може да не ставате.
– Да, господин съдия, имам копие.
– Господин Хъмфри, доколкото разбрах, утре сутрин ще бъде определена гаранция, така ли е?
– Да, господин съдия.,
– Сега разглеждаме искане за издаване на временна ограничителна заповед. Фийби Фанинг моли съда да издаде съдебна възбрана срещу Рандал Фанинг да доближава семейното жилище, трите им деца, самата Фийби и всички близки роднини. Имате ли възражения, господин Хъмфри?
– Разбира се, ваша чест. Проблемът се раздува прекалено. – Хъмф се изправи и театрално размаха ръце, а гласът му зазвуча все по-носово. – Двамата съпрузи са се скарали, и не за пръв път, при това не всички кавги са били предизвикани от моя клиент, но този път, да, той се е сбил с жена си. Очевидно имат проблем, но се опитват да изгладят нещата. Нека просто да поемем дълбоко въздух, да извадим Ранди от затвора, за да се върне на работа, и аз съм сигурен, че те двамата ще изгладят противоречията. Клиентът ми тъгува за децата си и наистина иска да се върне у дома.
– Тя е подала молба за развод, господин Хъмфри – строго отбеляза съдията. – Струва ми се, че съвсем сериозно е обмислила раздялата.
– Молбата за развод може да бъде оттеглена толкова бързо, колкото е и подадена, постоянно се случва, ваша чест. Клиентът ми дори е склонен да отиде на брачни консултации, ако това ще я задоволи.
Анет го прекъсна:
– Господин съдия, вече сме отвъд етапа на брачните консултации. Клиентът на господин Хъмфри ще получи обвинение в злоумишлено нараняване и вероятно ще лежи в затвора. Той се надява всичко да се размине и клиентът му да излезе на свобода, но няма да стане. Разводът няма да бъде прекратен.
– Кой е собственик на къщата? – попита съдия Батъл.
– Хазяинът – отговори Анет. – Те са наематели.
– А къде са децата?
– Няма ги, извън града са, на сигурно място.
Къщата вече беше почти празна, вътре имаше само някакви стари мебели. Фийби беше пренесла повечето им вещи на склад. Криеше се в мотел в Грънди, Вирджиния, на един час път. Службата за правна помощ плащаше за стаята и храната ѝ от фонд за спешни случаи. Плановете ѝ бяха да се върне у дома в Кентъки и да живее близо до свой роднина, но нищо не беше сигурно.
Съдия Батъл впери поглед в Ранди и каза:
– Господин Фанинг, освобождавам ви съгласно отправеното към съда искане – дума по дума. След като излезете от затвора, не може по никакъв начин да контактувате с жена си, с децата си или с близки роднини на жена си. Докато не разпоредя друго, ви забранявам да припарвате до дома, в който живеете под наем със съпругата си. Никакъв контакт. Просто не я доближавайте, ясно?
Ранди се наведе и прошепна нещо на адвоката си.
– Господин съдия, може ли да ни дадете един час, за да съберем дрехите и вещите му?
– Един час. Ще го придружи заместник-шериф. Осведомете ме, когато бъде освободен.