– Не видях никакви мечки. За какво ти е пушката?
– За защита. Наведи се и ела тук.
Двамата приклекнаха и направиха няколко крачки до пролуката между две канари. Под тях се намираше онова, което бе останало от планината Инид, преди години извисявала се на хиляда метра височина, но вече превърната в надупчен скалист и прашен участък, осеян с машини. Операцията беше наистина мащабна. Миньорски камиони, превозващи стотици тонове току-що изкопани въглища, подскачаха по лабиринт от стръмни пътища с остри завои и се спускаха упорито като мравки, инстинктивно движещи се под строй. Огромен екскаватор с желязно въже, голям колкото апартамента на Саманта, се олюляваше напред-назад, кофата му се забиваше в земята, загребваше по сто и петдесет кубични метра пръст и я изсипваше на купчини. Фадроми с по-малки кофи методично изтребваха пръстта и я изсипваха в друга армада от камиони, които пък я откарваха в участък, от който булдозери я избутваха обратно в долината. По-ниско в планината, на мястото на откритата мина багери изкопаваха въглищата от оголените пластове и ги стоварваха в камионите, които бавно пъплеха, с мъка понесли товара си по неравния път. Облаци прах бяха надвиснали над всяка фаза от тази операция.
Тихо и сериозно, сякаш някой можеше да го чуе, Донован каза:
– Голям шок, нали?
– Шок е точната дума – съгласи се тя. – Мати ми показа три открити мини на път за Колтън вчера, но не от толкова близо. Направо ми се повдига.
– Да, и никога не свикваш. Това е несекващо насилие над земята, ново и ново покушение всеки ден.
Насилието беше бавно, методично и ефективно. Няколко минути по-късно Донован обясни:
– За две години са свалили двеста и четирийсет метра от върха на планината. Изгребали са четири-пет пласта въглища и им остават приблизително още толкова. Когато приключат, планината Инид ще е дала около три милиона тона въглища по шейсет долара средно на тон. Лесно се смята.
Бяха се сгушили близо един до друг, като внимаваха да не се докосват, и наблюдаваха разрухата. Булдозер избута товара си опасно близо до ръба и по-едрите камъни се посипаха по стената на изкоп, дълбок около триста метра. Камъните заподскачаха надолу и изчезнаха.
– Ето как се случва. Опитай се да си представиш планината по-висока с около сто и петдесет метра, каквато беше преди деветнайсет месеца. Тогава един от булдозерите изтикал скалата, която се търкаляла километър и половина, преди да блъсне караваната, където спели момчетата на Тейт. – Той намери бинокъла си, потърси нещо и после ѝ го подаде. – Не се надигай. Ниско долу в долината, от другата страна на възвишението, едва-едва се вижда бяла сграда. Някога беше църква. Видя ли я?
– Да – отвърна Саманта няколко секунди по-късно.
– Точно зад църквата имаше малко селище от няколко къщи и каравани. От тук не се виждат. Както ти казах, разстоянието е около километър и половина, а дърветата закриват гледката. На процеса смятаме да пуснем видеовъзстановка на пътя на скалата. В действителност тя прелетяла над църквата, вероятно с около сто и трийсет километра в час, ако се съди по теглото ѝ, и отскочила няколко пъти, преди да се блъсне в караваната на семейство Тейт.
– Имаш ли скалата?
– И да, и не. Тя тежи шест тона, така че няма как да я занесем в съдебната зала. Обаче още е на мястото си и разполагаме с многобройни снимки. Четири дни след инцидента въгледобивната компания се опита да я премахне с експлозиви и машини, но ние успяхме да ги спрем. Негодници, чисто и просто негодници. Появиха се с цял екип ден след погребението, влязоха в чужд имот, където нямаха право да бъдат, и се заеха да трошат скалата независимо от щетите, които нанасяха на всичко друго наоколо. Обадих се на шерифа и последваха доста напрегнати моменти.
– Поел си случая четири дни след инцидента?
– Не, поех го още на следващия ден. След по-малко от двайсет и четири часа. Свързах се с брата на майката. Трябва да се действа бързо.
– Баща ми би се впечатлил.
Донован погледна часовника си, после вдигна очи към планината Инид.
– По график ще взривяват в четири часа, така че ти предстоят нови вълнения.
– Нямам търпение.
– Виждаш ли онзи стар камион с крана отзад? Встрани вляво?
– Шегуваш ли се? Има поне сто камиона.
– Не е товарен камион, много по-малък е. И е встрани от останалите.
– Добре, да, видях го. Какво за него?
– Не знам дали има официално название, но това е взривателят.
Саманта насочи бинокъла към камиона и хората, заети да вършат разни неща около него.