– Какво правят?
– В момента започват да дупчат. Наредбата за експлозивите им позволява да изкопаят дупка, дълбока осемнайсет метра и двайсет сантиметра в диаметър. Дупките трябва да бъдат на три метра една от друга, нещо като решетка. Наредбата ги ограничава до четирийсет дупки на експлозия. Всякакви наредби, колкото искаш правила. Нищо чудно, че постоянно ги нарушават и компании като “Стрейхорн” са свикнали да правят каквото си поискат. Всъщност никой не следи дейността им освен може би някоя екоорганизация от време на време. Заснемат всичко на видео, подават оплакване, компанията получава нищожна глоба, плясване през ръцете, и животът продължава. Контролните органи си пишат чековете и спят спокойно.
Едър мъж с брада се промъкна тихо зад тях, тупна Донован по рамото и силно се провикна:
– Бум!
– Мамка му! – възкликна Донован.
Саманта изписка и изпусна бинокъла. Обърнаха се рязко и се сблъскаха с ухилен здравеняк, с когото надали някой би искал да води юмручен бой.
– Тъпанар – изсъска Донован, но не посегна към пушката си.
Саманта отчаяно се озърна за път за бягство. Мъжът се засмя още по-широко. Протегна ръка към Саманта и се представи:
– Вик Канзаро, приятел на планината.
Тя още се опитваше да успокои дишането си и не протегна ръка в отговор.
– Трябваше ли да ни изкараш акъла? – изръмжа Донован.
– Не, но беше забавно.
– Познаваш ли го? – попита Саманта.
– Боя се, че да. Той е приятел, по-скоро познат. Вик, това е Саманта Коуфър, стажант в Службата за правна помощ на Мати.
Най-накрая се ръкуваха.
– За мен е удоволствие – представи се Вик. – Какво ви води сред въглищните мини?
– Дълга история – отговори тя и издиша. Дробовете и сърцето ѝ отново работеха. – Много дълга история.
Вик пусна раницата си на земята и седна на една скала. Беше плувнал в пот след изкачването и се нуждаеше от вода. Подаде бутилката и на Саманта, но тя отказа.
– Право в Колумбийския? – попита той, загледан в надписа на суичъра ѝ.
– Да. Допреди десет дни работех в Ню Йорк, после светът се срина и мен ме уволниха, или по-скоро ме изпратиха в неплатен отпуск. Вие адвокат ли сте?
Тя седна на друг камък и Донован се настани до нея.
– Не, по дяволите. Преди работех като инспектор по безопасността на мините, но успях да си издействам уволнението. И това е дълга история.
– Всички имаме дълги истории – отбеляза Донован и на свой ред извади бутилка с вода. – Вик е вещото ми лице. Типичен експерт – платиш ли му достатъчно, ще каже на съдебните заседатели каквото поискаш. Следващата седмица го чака дълъг ден на свидетелската скамейка, където ще си прекара чудесно да изрежда безкрайния списък от нарушения, извършени от “Стрейхорн Коул”. А после адвокатите на защитата ще го размажат.
Вик се засмя.
– Очаквам го с нетърпение. Голямо преживяване е да си на процес с Донован. Особено когато печели, което не се случва много често.
– Печеля толкова, колкото и губя.
Вик беше с фланелена риза, избелели джинси и покрити със спечена кал ботуши. Имаше вид на опитен планинар, способен да извади палатка от раницата си и да прекара цяла седмица насред гората.
– Пробиват ли? – попита той Донован.
– Тъкмо започнаха, сигурно ще взривяват в четири.
Вик погледна часовника си и попита:
– Готови ли сме за процеса?
– О, да. Днес следобед вдигнаха два пъти сумата – двеста хиляди. Контрирах с деветстотин и петдесет.
– Нали знаеш, че си луд? Приеми парите, за да има нещо за семейството. – Вик погледна Саманта и попита: – Запозната ли си с фактите?
– С повечето. Видях снимките и картите.
– В нашия край не може да се вярва на съдебните заседатели. Все го повтарям на Донован, ама той не слуша.
– Ще снимаш ли? – смени темата Донован.
– Разбира се.
Побъбриха си няколко минути. Двамата мъже все си поглеждаха часовника. Вик извади малка камера от раницата си и зае позиция между две скали.
– Тъй като инспекторите не наблюдават процеса – обясни Донован на Саманта, – може да се предположи, че “Стрейхорн” ще нарушат някои правила, като започнат да взривяват. Ще заснемем всичко на видео и може би ще го покажем на съдебните заседатели следващата седмица. Не че толкова ни е нужно, защото сме изровили много мръсотия за компанията. Те ще призоват инженерите си да свидетелстват, а те ще излъжат, че строго се придържат към правилата. Ние ще докажем обратното.
Донован и Саманта се настаниха до Вик, който беше потънал в работата си.
– Пълнят всяка дупка със смес от амониева селитра и нафта. Опасно е да се транспортира, затова я приготвят па място. В момента това правят. Онзи камион излива дизелово гориво в дупките за взривовете, а екипът отляво приготвя капсулите и детонаторите. Колко са дупките, Вик?