– Преброих шейсет.
– Значи са в нарушение както винаги.
Саманта наблюдаваше през бинокъла как мъже с лопати започнаха да пълнят дупките. От горната част на всяка стърчеше жица, а двама мъже събираха всички жици в сноп. В дупките изсипваха чували с амониева селитра, върху които изливаха литри дизелово гориво. Работеха бавно. Стана четири и нещо. Най-сетне камионът се отдръпна и Донован каза:
– Скоро ще е.
Разчистиха мястото – камионът и работниците се оттеглиха. Разнесе се сирена и този участък от мината опустя.
Експлозиите се чуха като далечно боботене. Във въздуха изригнаха струи дим. Взривовете следваха един след друг през броени секунди. Стълбовете дим се издигнаха в идеален синхрон като струи на фонтан от водно шоу в Лае Вегас и земята потрепери. Огромна скална ивица рухна на широки вълни, когато земята се разклати. От мястото на взрива се надигна прахоляк. Отгоре се образува плътен облак, а понеже нямаше вятър, той не се и разнесе.
– Взривяват три пъти дневно – издекламира Донован почти като конферансие. – Имат позволение само за два пъти. Умножи това по десетки работещи открити рудници и ще видиш, че във въгледобивните райони дневно се използват над четиристотин и петдесет хиляди тона експлозиви.
– Имаме проблем – съобщи Вик. – Забелязаха ни.
– Къде? – попита Донован, като взе бинокъла от Саманта.
– Горе, до караваната.
Донован насочи бинокъла натам. На платформа до нея двама мъже е каски ги наблюдаваха със собствените си бинокли. Донован им махна, единият мъж махна в отговор. Донован им показа среден пръст, мъжът отсреща отвърна на поздрава му.
– Откога са там? – попита той.
– Не знам, но хайде да се омитаме – предложи в отговор Вик.
Грабнаха раниците и пушката и бързо се заспускаха по склона. Саманта се подхлъзна и едва не падна. Вик я подхвана и продължи да стиска дясната ѝ ръка. Следваха Донован, заобикаляха дървета, избягваха скалите, промъкваха се през храсталаците без видима пътека. Няколко минути по-късно спряха на тясна поляна.
– Аз дойдох оттук – посочи Вик. – Звъннете ми, когато стигнете до джипа.
Той се изгуби в гората, а те продължиха надолу. Пътеката не беше толкова стръмна и двамата заслизаха почти на бегом.
– Добре ли сме? – попита Саманта най-накрая.
– Да, всичко е наред – отговори Донован спокойно. – Те не познават пътеките като мен. А ако ни пипнат, не могат да ни убият.
Факт, който не ѝ донесе голяма утеха. Ускориха темпото, когато пътеката стана по-равна. Джипът се показа на стотина метра от тях и Донован спря за миг и се озърна за други коли.
– Не са ни открили – заключи той.
Когато потеглиха, той изпрати есемес на Вик. Бяха се измъкнали. Заподскачаха надолу в планината, заобикаляха дупки и канавки, достатъчно големи да погълнат джипа, и след няколко минути Донован каза:
– Вече не сме на земя на “Стрейхорн”. – Зави по павиран път точно когато голям прашен пикап изхвърча зад завоя на висока скорост. – Ето ги – извика той.
Пикапът застана по средата, за да препречи пътя, но Донован натисна газта и мина по банкета. В пикапа седяха най-малко трима здравеняци е каски, начумерени, готови да създават неприятности. Рязко спряха и започнаха да завиват, но джипът ги остави далече зад себе си.
Донован пое е бясна скорост по черните пътища на окръг Хопър.
– Дали са записали регистрационния номер? – попита Саманта.
– О, те знаят, че съм аз. В понеделник сутринта ще се появят при съдията и ще ревнат като бебета. Аз ще отрека и ще им кажа да престанат да циврят. Вместо това ще изберем съдебните заседатели.
Минаха покрай съда на главната улица в Колтън. Донован кимна към сградата.
– Ето го. Кота нула. Най-грозният съд във Вирджиния.
– Бях тук в сряда заедно е Мати.
– Хареса ли ти съдебната зала?
– Малко е странна, но не съм специалистка по съдебни зали. Открай време се старая да ги избягвам.
– Аз ги обожавам. Те са единственото място, където малкият човек може да застане на равна нога с огромна престъпна корпорация. Човек, който няма нищо – няма пари, няма власт, – нищо освен факти, достатъчни да заведе съдебно дело и да принуди компания, струваща милиарди долари, да влезе в залата за честна битка.
– Невинаги е честна, нали така?
– Разбира се. Ако те мамят, и аз мамя. Ако играят мръсно, аз играя още по-мръсно. Как да не обича човек правосъдието.