– Сега сме над Кентъки, движим се на северозапад – обясни той. Ако нямаха слушалки, щеше да се наложи Донован да крещи, за да надвика рева на двигателя. – Само погледни. Толкова са много, че не можеш да ги преброиш.
Откритите мини бяха осеяли планините като грозни белези – десетки, доколкото можеше да прецени Саманта. Тя забеляза между тях празно пространство, покрито с трева и редки ниски дървета.
– Какво е това? – попита тя и посочи напред. – Равното място без гори?
– Рекултивиран терен, който преди е бил открит рудник. Това конкретно преди беше планината Пърсимон, висока седемстотин и шейсет метра. Отрязаха върха, изкопаха въглищата, после започнаха да възстановяват щетите. Законът изисква да “наподобят първоначалния релеф” – такава е основната фразеология, – но с какво ще заместиш планински връх, който вече го няма?
– Чела съм за това. Теренът трябва да е същият или по-хубав, отколкото преди добива на въглищата.
– Голяма смешка. Компаниите се опитват да убедят хората, че възстановените райони са страхотни места за строеж – търговски центрове, жилищни комплекси и други подобни. На едно такова построиха затвор. На друго – игрище за голф. Проблемът е, че тук никой не играе голф. Възстановените терени са пълна измишльотина.
Прелетяха над още една открита мина, после над още една. След известно време всички ѝ се струваха еднакви.
– Колко от тях работят и днес? – попита Саманта.
– Десетки. През последните трийсет години откритият въгледобив ни отне около шестстотин планински масива и както е тръгнало, няма да останат много. Търсенето на въглища расте, цените се покачват, затова компаниите агресивно търсят разрешение за открит добив. – Той наклони самолета надясно и каза: – Сега летим на север, в Западна Вирджиния.
– Имаш ли право да практикуваш там? – попита Саманта.
– Да, а също във Вирджиния и в Кентъки.
– Преди да излетим, спомена пет щата.
– Понякога ходя в Тенеси и в Северна Каролина, но не често. В момента съдим едно сметище в Северна Каролина. Участват много адвокати. Голям случай.
Той обожаваше големите случаи. Унищожените планини в Северна Вирджиния изглеждаха същите като тези в Кентъки.
Чесната лъкатушеше наляво-надясно, спускаше се рязко, за да даде на Саманта възможност за пореден път да види разрухата, после изравняваше и поемаше към следващото място.
– Това точно пред нас е мината “Бул Фордж” – каза той. – Вчера я видя от земята.
– О, да. Екотерористите. Те адски дразнят въгледобивните компании.
– Май точно това искат.
– Жалко, че не си носиш пушката. Можехме да спукаме малко гуми от въздуха.
– Мина ми през ума.
След като прекараха около час във въздуха, Донован започна да се спуска. Саманта вече беше запозната с алтиметъра, скоростомера и компаса. На височина от шестстотин метра тя попита:
– Имаме ли крайна дестинация?
– Да, но преди това искам да ти покажа още нещо. От твоята страна ще се види долината Хамър. – Той изчака да минат над хребета и да се появи дълга долина, оградена със стръмни склонове. – Ще започнем от края, от Рок-вил с население триста души.
Камбанариите на две църкви се извисяваха между дърветата, после се показа живописно селце, сгушено на брега на реката и заобиколено от планински склонове. Прелетяха над него и поеха по течението на реката. Десетки домове, предимно каравани, бяха пръснати по тесните пътища.
– Това е така нареченият “раков клъстър”. Долината Хамър е мястото с най-висок процент ракови заболявания в Северна Америка, почти двайсет пъти повече от средното за страната. Тежки случаи – рак на черния дроб, бъбреците, стомаха, матката и многобройни случаи на левкемия.
Той леко дръпна лоста назад и самолетът се издигна точно когато пред тях изникна огромна гърбица. Прелетяха на шейсетина метра над нея и изведнъж се озоваха над рекултивиран някогашен открит рудник.
– Ето я причината – поясни Донован. – Откритата мина в планината Пек.
Планината изчезна и на нейно място се появи ниско възвишение, заравнено от булдозери и обрасло с кафеникава трева. Зад него зловещо се ширеше огромна черна водна площ.
– Това е утаителят. Компания, наречена “Старк Енърджи”, се появи тук преди трийсетина години и изкопа всички въглища. Беше една от най-големите мини в Апалачите. Измиваха въглищата на място и изхвърляха отпадъците в малко езеро, което някога беше кристално чисто. След това построиха утаител и езерото стана много по-голямо.
Обикаляха на около триста метра над утаителя.
– В крайна сметка “Старк” продадоха дейността на “Крол Майнинг”, поредната безлика фирма, която в действителност е собственост на руски олигарх. Негодникът има участие в куп мини по цял свят.