– Чувал съм за вас. Много се говори в цялата долина. Някои искат да съдят, други още се страхуват от въгледобивната компания, нищо че всичко е приключило там горе. Не знам какво да правя, наистина. Казвам ви. Не знам накъде да поема.
– Добре, помислете си. Но ми обещайте нещо: когато сте готов да се борите, обадете се на мен, не на друг адвокат. Вече три години работя по този случай, а още дори не сме завели дело. Нуждая се от вас на своя страна, господин Маккийвър.
Човекът се съгласи да си помисли, а Донован обеща да се върне след две седмици. Оставиха Джеси да седи на сянка – кучето се беше върнало при него – и потеглиха. Мълчаха, докато накрая Саманта попита:
– Добре, как ще докажеш, че компанията е знаела, че утаителят е замърсявал водата на господин Маккийвър?
Двамата на предната седалка се спогледаха и няколко секунди никой не отговори. Вик се пресегна да си вземе цигара. Донован най-сетне каза:
– Има техни вътрешни документи, които съвсем ясно показват, че са знаели за замърсяването, но не са предприели нищо. Всъщност са прикривали всичко през последните десет години.
Тя отново отвори прозореца, пое дълбоко дъх и попита:
– Как си се сдобил с документите, след като още не си завел дело?
– Не съм казал, че разполагаме с тях – отговори Донован леко отбранително.
– Проведоха се няколко разследвания от Агенцията за опазване на околната среда – намеси се Вик – и от други контролни органи. Има много документи.
– Агенцията откри ли тези уличаващи документи? – попита Саманта.
И двамата мъже се поколебаха.
– Не всички – отговори Вик.
Саманта се отдръпна и разговорът прекъсна. Завиха по черен път и се подрусаха по него около километър и половина.
– Кога ще заведеш делото? – попита тя.
– Скоро – отговори Донован.
– Е, ако ще работя в кантората ти, трябва да знам тези неща, нали така?
Донован не отговори. Завиха към стара каравана и паркираха зад мръсна кола без тасове на гумите и увиснала броня.
– А това пък кой е? – попита Саманта.
– Доли Суони – отговори Донован. – Съпругът ѝ почина от рак на черния дроб преди две години на четирийсет и една.
– Клиентка ли ти е?
– Още не – отговори Донован, отваряйки вратата.
Доли Суони се появи на предната веранда – паянтово допълнение към караваната с изпотрошени стъпала. Едра жена, облечена с дълъг, осеян с петна халат, който стигаше почти до босите ѝ стъпала.
– Мисля да почакам в пикапа – каза Саманта.
Обядваха рано в единственото заведение в центъра на Роквил. Вътре беше горещо и задушно и вонеше на прегоряла мазнина. Сервитьорката им донесе три чаши вода с лед, които останаха недокоснати. Вместо това тримата си поръчаха диетична кола и сандвичи. Край тях нямаше други хора, затова Саманта реши да продължи с въпросите.
– Е, ако вече имаш трийсет клиенти и работиш по случая от три години, защо още не си завел дело?
Двамата мъже се озърнаха да проверят дали някой не ги слуша. Когато се увери, че няма проблеми, Донован отговори тихо:
– Делото е огромно, Саманта. Десетки починали, ответник с невероятно дълбоки джобове, възможност за обезщетения, които, мисля, ще успеем да обосновем. Вече съм похарчил сто хиляди долара по този случай, а ще са нужни много повече, преди да стигнем до съдебните заседатели. Нужно е време – време за убеждаване на клиентите, време за проучване, време за сформиране на правен екип, способен да се бори с армията адвокати и експерти, с които “Крол” ще изгради защитата си.
– Освен това е опасно – добави Вик. – Във въгледобива има много лоши, а “Крол Майнинг” са сред най-опасните играчи. Те не само безмилостно опустошават планината с открития си добив, но са и много агресивни в съда. Делото е страхотно, но перспективата да се сблъскат с “Крол Майнинг” уплаши мнозина адвокати, които обикновено се включват в големите екологични дела.
– Затова се нуждая от помощ – намеси се Доновам. – Ако ти е скучно и търсиш някакво вълнение, да се залавяме за работа. Имам един тон документи, които трябва да бъдат прегледани.
Тя овладя смеха си и отговори:
– Страхотно, още документи за преглед. Цялата първа година във фирмата прекарах в едно подземие и само преглеждах документи. В Ню Йорк това е проклятието за всеки нов служител.
– Тук ще е различно, повярвай ми.