– За уличаващите документи ли става дума? За интересните неща?
Двамата мъже отново се озърнаха. Сервитьорката им поднесе диетичните коли и се отдалечи. Надали изобщо разбираше нещо от съдебни дела. Саманта се приведе ниско над масата и ги застреля с въпроса:
– Документите вече са при вас, нали?
– Да кажем само че имаме достъп до тях – рече Донован. – Документите изчезнаха. “Крол Майнинг” знаят, че са изчезнали, но не знаят у кого са. След като заведа делото, компанията ще научи, че са у мен. Само толкова мога да ти кажа.
Докато Донован говореше, Вик се взираше изпитателно в Саманта и наблюдаваше реакцията ѝ. Погледът му казваше: “Може ли да ѝ се има доверие?”. Освен това беше и скептичен. Искаше му се да говорят за друго.
– Какво ще направят “Крол Майнинг”, когато разберат, че имате достъп до документите?
– Ще откачат, но какво от това? Ще бъдем във федералния и, надявам се, пред свестен съдия, който ще им даде да се разберат.
Пристигнаха чиниите им – тънки сандвичи до купчина пържени картофки – и тримата започнаха да се хранят. Вик я разпита за Ню Йорк и за живота ѝ там. Бяха заинтригувани от работата ѝ във фирма с хиляди адвокати на едно място и от познанията ѝ относно строителството на небостъргачи. Тя се изкушаваше да представи нещата в привлекателна светлина, но не беше такава измамница. Заряза сандвича и се заигра с картофките, но не спираше да се чуди къде ли обядват Блайд и приятелите ѝ – сигурно в някой модерен ресторант във Вилидж със салфетки от плат, винена листа и бутикова кухня. В друг свят.
14
Чесната се издигна на хиляда и петстотин метра и Донован попита:
– Готова ли си?
На Саманта вече ѝ допадаше да лети на по-малки височини и да се наслаждава на гледките, но нямаше никакво желание да поема контрола.
– Хвани внимателно лоста за управление – каза ѝ той и тя го послуша. – Аз също го държа, така че не се тревожи – спокойно я увери Донован. – Той контролира наклона на носа, нагоре или надолу, и кара самолета да завива. Всички движения трябва да са леки и бавни. Завърти го леко надясно.
Саманта го направи и самолетът започна плавно да се накланя надясно. Върна лоста наляво и отново застанаха в хоризонтално положение. Бутна го напред, носът се наведе и започнаха да губят височина. Тя погледна към висотомера.
– Изравни на хиляда и четиристотин метра – каза Донован. – И дръж крилете хоризонтални.
От хиляда и четиристотин метра отново се издигнаха на хиляда и петстотин и Донован скръсти ръце.
– Как се чувстваш?
– Страхотно – призна Саманта. – Не мога да повярвам, че го правя. Толкова е лесно.
“Скайхок” откликваше и на най-лекото помръдване на лоста. След като осъзна, че няма да разбие самолета, Саманта се поотпусна и успя да се наслади на вълнуващата тръпка от първия си полет.
– Самолетът е страхотен, прост и сигурен, а ти вече го управляваш. След месец ще можеш и сама.
– Да не прибързваме.
Известно време летяха по права линия и хоризонтално, без да говорят. Саманта зорко наблюдаваше уредите и само понякога хвърляше поглед към планината долу.
– Е, капитане, накъде сме се запътили?
– Нямам представа. Не съм сигурна къде се намираме, нито накъде отиваме.
– Какво би искала да видиш?
Тя се позамисли.
– Мати ми разказа за семейния ти имот и за случилото се там. Бих искала да видя планината Грей.
Той се поколеба за кратко, после каза:
– Тогава погледни индикатора на курса и завий наляво на сто и деветдесет градуса. Направи го плавно и поддържай височина.
Саманта направи завоя безупречно и задържа чесната на височина хиляда и петстотин метра. Няколко минути по-късно попита:
– Добре, а какво ще стане сега, ако двигателят угасне?
Донован сви рамене, все едно никога не му бе хрумвало подобно нещо.
– Първо, ще се опитам да го запаля отново. Ако не се получи, ще започна да търся равно място, пасище или канал, дори шосе. От височина хиляда и петстотин метра чесната ще се задържи във въздуха около единайсет километра, така че имаме много време. Когато намеря подходящото място, ще кръжа над него, ще се постарая да преценя силата на вятъра, докато се спускаме, и ще осъществя аварийно кацане.
– Не виждам никакви открити местности тук.
– Тогава ще си изберем някоя планинска и ще се молим да имаме късмет.
– Съжалявам, че попитах.
– Спокойно. С тези самолети рядко стават инциденти и те винаги са причинени от пилотски грешки.
Донован се прозя и се умълча. Саманта не успя да се отпусне изцяло, но с всяка минута набираше увереност. След дълга пауза в разговора тя погледна към другия пилот, който, изглежда, беше задрямал. Преструваше ли се, или наистина спеше? Първо ѝ се прииска да кресне в микрофона и да го стресне, но вместо това провери уредите, увери се, че самолетът лети по права линия и крилете са хоризонтално, и успя да преодолее пристъпа на паника. Усети, че е стиснала лоста, и го пусна за секунда. Индикаторът за горивото показваше, че резервоарът е пълен до половината. Е, ако му се спи, да спи. Саманта щеше да му отпусне няколко минути да си дремне и чак после щеше да изпадне в паника. Осъзна, че самолетът ще лети сам – достатъчно беше тя да прави леки корекции от време на време. Погледна часовника си. Пет минути, десет, петнайсет. Планините бавно се нижеха под тях. Радарът не показваше никакво въздушно движение. Саманта запази самообладание, но вътрешно усещаше все по-силна нужда да изкрещи.