Саманта изслуша цялата история и съумя да прикрие смайването си. Как точно живее човек в кола? Зае се да си води бележки, без да е наясно какви правни мерки да предприеме.
Памела извади някакви документи от чантата си, имитация на известна марка, и ги плъзна по масата. Саманта разгледа съдебната заповед, докато новата ѝ клиентка обясняваше, че са ѝ останали само два долара, които не знае за бензин ли да похарчи или за храна. Накрая си взе бисквитка с треперещи пръсти. Саманта проумя две неща. Първото беше, че тя е последната защитна линия за това малко семейство. Второто беше, че посетителите ѝ нямат никакво намерение да си тръгнат скоро. Нямаха къде да отидат.
Когато Барб най-сетне се появи, Саманта ѝ даде двайсет долара и ѝ поръча да купи сандвичи.
– В офиса имаме малко пари – каза Барб.
– Ще ни трябват – отговори Саманта.
Фийби Фанинг продължаваше да се крие от съпруга си в мотел, плащан от Службата, и Саманта знаеше, че Мати държи малко пари в резерв за подобни случаи. След като Барб излезе, Саманта надникна към паркинга през задния прозорец. Дори ако я напълнеха с бензин и с другите необходими течности, колата на Памела надали щеше да стигне обратно до окръг Хопър. Малкият вносен автомобил бе навъртял стотици хиляди километри, а в момента служеше за дом.
Когато Саманта се върна в заседателната зала, бисквитите и солетите бяха изчезнали. Тя осведоми Памела, че е изпратила да купят храна, и жената се разплака. Седемгодишният Тревър каза:
– Благодаря ви, госпожице Коуфър.
Единайсетгодишната Манди попита:
– Може ли да отида до тоалетната?
– Разбира се – отговори Саманта.
Заведе я надолу по коридора, после отново седна на масата, за да продължи да си води бележки. Започнаха отначало и бавно минаха през цялата история. Заповедта за запор, свързана с кредитната карта, беше от юли 1999 г. и в нея се посочваше сумата от 3398 долара, която включваше всякакви съдебни разходи, неясно какви други такси и дори малко лихви – ей така, да има. Памела обясни, че споразумението при развода им задължава бившия ѝ съпруг да плати задълженията по кредитната карта. Носеше копие сред документите си. Бяха минали девет години, без никой да спомене тази история, поне доколкото знаеше Памела. Беше се местила няколко пъти, така че може просто пощата да не е стигала до нея. Кой да знае? Така или иначе, фирмата за събиране на задължения я беше открила и беше създала всички тия неприятности.
Саманта забеляза, че Тревър, който беше на седем, е роден след развода, но не си струваше да го споменава. Имаше няколко съдебни заповеди срещу бившия съпруг за неуважение към съда, защото не беше плащал издръжка за Манди.
– Къде е той? – попита Саманта.
– Нямам представа – отвърна Памела. – Не съм го чувала от години.
Барб се върна със сандвичи с колбас и поднесе угощението на масата. Погали Тревър по главичката и увери Манди, че много се радва, че са им дошли на гости. И тримата Букър поблагодариха учтиво и се нахвърлиха на храната като бежанци. Саманта затвори вратата и се усамоти с Барб на рецепцията.
– Какво става? – попита Барб и тя ѝ разказа основното.
Барб, която смяташе, че е виждала всичко, видимо се озадачи.
– Аз бих започнала с шефа. Превърни живота му в ад, заплаши да го съдиш, а после погни фирмата за събиране на задължения.
Телефонът звънна, Барб се пресегнала вдигне и остави адвокатката Саманта сама и объркана.
Ад? Да съди шефа? За какво по-точно? И това беше съвет от човек, който не беше адвокат. Саманта се запита дали да не протака, докато се върнат Мати или Анет, но тя беше тук вече седмица и би трябвало да е навлязла в работата. Отиде в кабинета си, затвори вратата и напрегнато набра номера на фабриката за лампи. Някой си господин Симънс беше приятно изненадан от новината, че Памела Букър си е наела адвокат. Каза, че била съвестна служителка и че му било ужасно неприятно да ѝ причини всичко това, но тези проклети заповеди за запор били истински кошмар за счетоводството. Вече бил назначил човек на мястото ѝ, след като се уверил, че новият служител няма проблеми със закона.