Е, може да ви се струпат нови проблеми, осведоми го хладно Саманта. Блъфираше, защото не беше сигурна какво точно пише в закона, но му обясни, че една фирма не може да уволни служител само защото е наложен запор върху заплатата му. Това подразни господин Симънс и той изломоти нещо за своя адвокат. Страхотно, отвърна Саманта, дайте ми телефона му, за да обсъдя въпроса с него. Вземал по двеста долара на час, уведоми я господин Симънс и помоли за малко време да помисли. Саманта обеща да му звънне по-късно следобед и двамата се съгласиха, че три часа е удобно време.
Когато се върна в заседателната зала, установи, че Барб е намерила кутия с пастели и книжки за оцветяване и организира игри и забавления за Тревър и Манди. Памела още държеше в ръка половин бисквита и се взираше в пода като изпаднала в транс. Когато Анет най-сетне се върна, Саманта я пресрещна в коридора и шепнешком я запозна с детайлите. Анет продължаваше да се държи леко резервирано, видимо притеснена от нещо, но работата си беше работа.
– Срокът е изтекъл още преди години – беше първата ѝ реакция. – Провери в закона. Обзалагам се, че кредитната компания е продала задължението на някоя фирма на безценица и сега те налагат принудително изпълнение на заповедта.
– Попадала ли си преди на такива случаи?
– На нещо подобно преди доста време. Не помня точно името на делото. Направи си проучването и после се свържи с фирмата. Обикновено са противни типове и не се плашат лесно.
– Можем ли да ги съдим?
– Със сигурност можем да ги заплашим. Не са свикнали такива хора изведнъж да се явяват с адвокат. Обади се на шефа ѝ, да му припари и на него под задника.
– Вече го направих.
– И той какво каза? – усмихна се Анет.
– Обясних му, че не може да уволни служител само заради заповед за запор. Нямам представа дали е така, но се постарах да звучи убедително. Накарах го да се притесни, а следобед пак ще говорим.
– Не е прецизно, но е хубав блъф, а това често е по-важно от буквата на закона. Делото ще бъде срещу фирмата за събиране на задължения, ако се окаже, че удържат вноските си по силата на изтекла заповед.
– Благодаря – каза Саманта и си пое дълбоко въздух. – Но сега сме изправени пред по-неотложен проблем: те са там, вътре, и няма къде да отидат.
– Предлагам ти през следващите няколко часа да уредиш основното – храна, пране, място за спане. Децата явно не ходят на училище, но за това ще се тревожим утре. Имаме фонд за покриване на такива разходи.
– Пране ли каза?
– Да. Кой е казал, че правото е само блясък и слава?
Втората криза за сутринта се разрази в мига, в който Фийби Фанинг пристигна заедно със съпруга си Ранди и осведоми Анет, че оттегля молбата си за развод. Двамата, така да се каже, се помирили, и тя щяла да се върне у дома заедно с децата, където положението се успокоило. Анет се вбеси и повика Саманта в кабинета си, за да бъде свидетел на срещата.
Ранди Фанинг беше излязъл от ареста преди три дни и изглеждаше малко по-представително без оранжевия гащеризон. Седеше, самодоволно ухилен, сложил ръка върху ръката на Фийби, докато тя се мъчеше да обясни промяната в намеренията си. Обичала го, чисто и просто не можела без него, а трите им деца щели да са по-щастливи, ако родителите им са заедно. Омръзнало ѝ да се крие в мотел, на децата им писнало да живеят при роднини, затова всички се помирили.
Анет напомни на Фийби за побоя, нанесен от съпруга ѝ, който я изгледа кръвнишки от отсрещната страна на масата, сякаш всеки момент щеше да избухне. Анет се държеше безстрашно, а Саманта се мъчеше да се спотайва в ъгъла. Било само сблъсък, обясни Фийби, не съвсем равнопоставен, но въпреки това просто сблъсък. Прекалили с крясъците, поувлекли се, но нямало да се повтори. Ранди, който предпочиташе да си мълчи, сега се обади и потвърди, че да, били си обещали да престанат да се карат.
Анет го изслуша, но не повярва на нито една дума. Напомни му, че с присъствието си в стаята нарушава условията на временната ограничителна заповед. И че ако съдията научи, ще го върне в ареста. Той отговори, че неговият адвокат Хъмф му обещал да отмени ограничителната заповед без никакви проблеми.