По лицето на Фийби още се виждаха тъмносини следи от последния побой. Разводът беше едно, обвиненията в наказателно дело – съвсем друго. Анет стигна до сериозния проблем, когато ги попита дали са разговаряли с прокурора, за да оттегли обвиненията в злоумишлено нараняване. Още не, но смятали да го направят веднага след като прекратят бракоразводната процедура. Анет им обясни, че няма да стане автоматично. Полицията разполагаше с показанията на жертвата, имаха снимки, свидетели. Това беше малко объркващо, дори Саманта не беше сигурна какво точно означава. Ако жертвата, която беше и главен свидетел, се отдръпне, как ще се води делото?
Една и съща мисъл вълнуваше двете адвокатки: дали Ранди отново беше пребил Фийби, за да я принуди да оттегли обвиненията?
Анет беше ядосана и не спираше да ги обстрелва с трудни въпроси, но и двамата не отстъпваха. Били твърдо решени да загърбят проблемите си и да заживеят по-щастливо. Към края на срещата Анет разлисти досието по делото и установи, че е работила двайсет часа по развода. Безплатно, разбира се.
Така че следващия път Фийби трябваше да си търси друг адвокат.
След като си тръгнаха, Анет ги описа като наркомани, които несъмнено са нестабилни и най-вероятно се нуждаят един от друг.
– Да се надяваме да не я убие – заключи тя.
С напредването на сутринта стана ясно, че семейство Букър нямат намерение да си тръгват. А и никой не ги помоли за такова нещо, даже напротив. Жените ги приеха охотно и ги наглеждаха през няколко минути. По едно време Барб прошепна на Саманта:
– Имали сме дори клиенти, които пренощуваха тук няколко вечери. Не беше идеалното решение, но нямахме избор.
Памела се запъти да търси перална машина, снабдена с куп монети. Манди и Тревър останаха в заседателната зала да си оцветяват с пастели и да четат и от време на време се смееха на нещо тяхно си. Саманта работеше в другия край на масата, преглеждаше закони и постановления.
Точно в единайсет часа пристигна госпожа Франсин Кръмп за насрочената процедура. Подписване на завещание. Саманта беше подготвила документа. Мати го бе прегледала. Кратката церемония би трябвало да отнеме не повече от десет минути и Франсин щеше да си тръгне с валидно завещание, за което нямаше да плати нищо. Вместо това обаче се разрази третата криза за деня.
Съгласно указанията, които беше получила, Саманта беше изготвила завещание, по силата на което Франсин оставяше своите осемдесет акра на съседите си Ханк и Джолийн Мот. Петте деца на Франсин, вече зрели хора, нямаше да получат нищо, което неизбежно щеше да предизвика проблеми впоследствие. Няма значение, каза Мати. Земята си е нейна, цялата, без тежести, и тя може да я прави каквото си пожелае. С проблемите ще се оправяме после. Не, не сме задължени да осведомяваме петте ѝ деца, че са изключени от завещанието. Ще го научат след погребението.
Или пък не? Когато Саманта затвори вратата на кабинета си и извади папката, Франсин се разплака. Попи бузите си с кърпичка и разказа историята си. Три жени една след друга, и трите разплакани, помисли си Саманта.
През уикенда Ханк и Джолийн Мот най-сетне бяха споделили с Франсин ужасната си тайна – бяха решили да продадат своите сто акра на въгледобивната компания и да се преместят във Флорида при внуците си. Не искали да продават, разбира се, но остарявали – по дяволите, те вече си били стари, но това не било извинение да продават и да бягат, – а парите им трябвали за лекари и лекарства. Франсин беше бясна на отдавнашните си съседи и още не можеше да повярва. Щяла да изгуби не само приятели, а и двамата души, на които вярвала най-много да бранят и нейната земя. А най-лошото тепърва предстояло – в съседство с имота ѝ щяло да има мина за открит въгледобив! Хората навсякъде в Джейкъбс Холър били разгневени, но така постъпвали онези компании – насъсквали съсед срещу съсед, брат срещу сестра.
Носели се слухове, че семейство Мот ще заминат колкото се може по-скоро. Бягали като мишки според Франсин. И толкова по-добре.
Саманта беше спокойна, всъщност бе запазила хладнокръвие през цялата сутрин, докато салфетките в офиса се топяха, но току-що си даде сметка, че първото завещание, което бе изготвила през живота си, е на път да се озове в кошчето. Успя да насочи Франсин към неизбежния въпрос – ако няма да са семейство Мот, тогава кой ще получи земята ѝ? Франсин още не знаеше. И точно затова бе дошла да поговори с адвокат.
Традиционният за понеделник обяд в главната заседателна зала претърпя лека промяна и включи Манди и Тревър Букър. Двете деца ядоха цялата сутрин, но въпреки това бяха достатъчно гладни, за да си поделят един сандвич заедно със служителите. Майка им се занимаваше с прането и те нямаше къде да отидат. Разговорът течеше леко, клюки от църквата и сведения за времето – подходящи теми за млади уши и много далече от пикантните шегички, на които Саманта се беше наслушала предишната седмица. Беше доста скучно и обядът приключи за двайсет минути.