Саманта се нуждаеше от съвет, а не искаше да притеснява Анет. Помоли Мати да ѝ отдели минута-две и затвори вратата на кабинета. Подаде ѝ някакви документи и заяви гордо:
– Това е първото ми съдебно дело.
Мати се усмихна и го пое колебливо.
– Така, така, поздравления. Крайно време беше. Седни да го прочета.
Ответникът беше “Топ Маркет Солушънс”, съмнителна фирма от Норфък, Вирджиния, с представителства в няколко южни щата. След многобройни телефонни разговори Саманта не беше успяла да се добере до съществена информация за компанията, но разполагаше с всичко необходимо за първия изстрел. Колкото повече проучваше, толкова повече ѝ се изясняваха проблемите. Анет имаше право – заповедта беше изтекла седем години след издаването си и не беше подновена. Кредитната компания беше продала невалидна заповед на “Топ Маркет” с огромна отстъпка. На свой ред “Топ Маркет” я бяха подновили в окръг Хопър и бяха започнали да използват правната система, за да събират пари. Едно от средствата на тяхно разположение беше частичният запор на заплатата.
– Кратко и сладко – заяви Мати, след като приключи. – Сигурна ли си във фактите?
– Да, всъщност не е особено сложно.
– Винаги може да го допълниш впоследствие. Харесва ми. Чувстваш ли се вече като истински адвокат?
– Да. Преди не се бях замисляла за тези неща. Натраквам един иск, твърдя каквото ми хрумне, завеждам го в съда, връчвам призовка на ответника, който няма друг избор, освен да се яви в зала, където или постигаме споразумение, или отиваме на процес.
– Добре дошла в Америка. Ще свикнеш.
– Смятам да заведа делото днес следобед. Те са бездомни. Колкото по-рано, толкова по-добре.
– Действай – съгласи се Мати. – Ще изпратя по имейла копие и на ответника, за да бъде известен.
– Благодаря. Ще изгладя подробностите и тръгвам за съда.
В три следобед господин Симънс от фабриката за осветителни тела се държа доста по-неприятно, отколкото по време на първия им разговор. Каза, че се е консултирал с адвоката си, който го уверил, че уволнението на служител заради заповед за запор не е незаконно във Вирджиния, противно на твърденията на госпожа Коуфър от сутринта.
– Не познавате ли закона? – попита я той.
– Прекрасно го познавам – отговори тя нетърпеливо. – Явно ще се видим в съда.
След като вече беше подготвила едното си дело и предстоеше да го заведе, тя не можеше да овладее леко войнствената си радост.
– Съдили са ме и по-добри адвокати – заяви господин Симънс и затвори.
Семейство Букър най-после си тръгнаха. Саманта ги отведе в мотел в източната част на града, един от двата в Брейди. Бяха обсъдили къде е по-малко неприятно и всички единодушно се бяха спрели на “Старлайт”. Беше архаизъм от петдесетте години с тесни стаички и врати към паркинга. Саманта разговаря със собственика два пъти и той ѝ обеща две съседни стаи, чисти и с телевизори, освен това се договориха да смъкне цената до двайсет и пет долара на вечер на стая. Мати твърдеше, че мотелът е място за любовни срещи, но нямаше никакви признаци за незаконни дела, поне не в три и половина следобед в понеделник. Останалите осемнайсет стаи като че ли бяха празни. Чистото пране на Памела беше старателно сгънато в нови торби. Докато разтоварваха колата, Саманта си даде сметка, че малкото семейство е направило огромна крачка нагоре. Манди и Тревър се вълнуваха, че ще отседнат в мотел и ще си имат своя стая. Памела се беше пооживила и беше широко усмихната. Прегърна Саманта силно и ѝ благодари за стотен път. Докато тя се отдалечаваше, тримата стояха до колата и ѝ махаха.
След като около час лъкатуши през планината и успешно избегна няколко натоварени с въглища камиона, Саманта пристигна в Колтън в пет без петнайсет. Заведе делото “Букър срещу “Топ Маркет Солушънс”, плати таксата с чек, изготвен в Службата, и попълни документите, за да бъде призован ответникът. След като всичко беше уредено, си тръгна от канцеларията горда, че първото ѝ съдебно дело вече е в регистъра.
Пое с бърза крачка към съдебната зала с надеждата днешният работен ден още да не е приключил. Залата беше полупразна и задушна. Усещаше се известно напрежение, докато начумерените мъже с тъмни костюми гледаха към седмината, седящи в ложата. Изборът на съдебни заседатели беше към края си. Донован се надяваше да приключат още първия ден.