Той седеше до Лаиза Тейт, майката на двете момченца. Бяха сами на масата на ищците, която беше до ложата на съдебните заседатели. От другата страна беше масата на защитата, край която се суетеше малка армия от мъже в тъмни костюми, до един със сурово и неприятно изражение.
Съдията говореше на новоизбраното жури. Даваше им наставления какво да правят и какво да не правят по време на процеса. Саманта огледа съдебните заседатели и се помъчи да определи кои е поискал Донован и кои са били приемливи за въгледобивната компания. Невъзможно беше. Всички бяха бели, четири жени, трима мъже, най-младият беше към двайсет и пет, а най-възрастният – поне на седемдесет. Кой би могъл да предвиди динамиката в групата, докато претегляха доказателствата?
Вероятно консултантът Лени Чарлтън. Седеше три реда по-напред и наблюдаваше съдебните заседатели, докато те слушаха напътствията на съдията. И други наблюдаваха – несъмнено консултанти, наети от “Стрейхорн Коул” и от тяхната застрахователна компания. Всички погледи бяха вперени в журито. Ставаше дума за големи пари, а задачата на тези хора беше да решат дали да ги дадат или не.
Контрастът накара Саманта да се усмихне. Донован беше домъкнал поредната богата корпорация в съдебната зала, за да отговаря за простъпките си. Беше поискал обезщетение, възлизащо на милиони долари. През следващите седмици щеше да заведе дело за милиард долара срещу “Крол Майнинг”, което щеше да погълне няколко години и разходи, равняващи се на цяло състояние. Саманта, от друга страна, в момента носеше в куфарчето си своето първо съдебно дело, което целеше да получи обезщетение, възлизащо на 5000 долара, от съмнителна фирма, вероятно на прага на фалита.
Донован се изправи, за да се обърне към съда. Беше облечен с най-хубавия си тъмносин костюм, който стоеше елегантно на слабото му тяло. Дългата му коса беше леко подстригана. Беше и гладко избръснат. Движеше се из съдебната зала така, все едно я притежаваше. Заседателите следяха всяко негово движение и попиваха всяка негова дума. Той заяви, че ищецът е доволен от избора на съдебни заседатели и няма повече претенции.
В шест без петнайсет съдията закри заседанието. Саманта побърза да излезе. Измина с колата четири пресечки до началното училище, където учеха Манди и Тревър. През деня беше провела два разговора с директорката. Учителите бяха изготвили домашните задания за децата. Директорката беше подочула, че семейството живее в колата си, и беше много разтревожена. Саманта я увери, че децата са настанени на по-хубаво място и че положението се подобрява. Изрази надежда, че сигурно ще се върнат в училище до няколко дни. А междувременно тя щяла да се погрижи да продължават да учат и да си пишат домашните.
Докато се отдалечаваше, Саманта си призна, че се чувства по-скоро като социален работник, отколкото като адвокат, и че не вижда нищо нередно в това. В “Скъли и Пършинг” работата ѝ беше по-скоро на счетоводител или финансов анализатор, а понякога дори на зле платена асистентка или най-обикновена секретарка. Напомни си, че е истински адвокат, макар нерядко да се съмняваше в това.
На излизане от Колтън за нея се залепи бял пикап, после се отдръпна. Проследи я чак до Брейди, но от разстояние, без да се приближава прекалено, но и без да я губи от поглед.
17
Пицариите в големите градове печелят от италианците или от техните потомци, от хора, които знаят, че истинската пица произхожда от Неапол, където тестото е тънко и хрупкаво, а нещата отгоре са прости. Любимото място на Саманта беше “Лацио” в “Трайбека”, където готвачите се провикваха на италиански, докато печаха пиците в тухлени пещи. Като повечето неща в живота ѝ напоследък, и “Лацио” беше далече. Пицата също. Единственото място в Брейди, където човек можеше да си купи пица за вкъщи, беше една закусвалня в евтин търговски център. “Пица Хът” и повечето други търговски вериги още не бяха проникнали в малките градчета във вътрешността на Апалачите.
Пицата беше дебела два сантиметра и половина. Саманта наблюдаваше как момчето я реже и я пъха в кутията. Осем долара за пица е пеперони и сирене, която наглед тежеше поне два килограма. Откара я в мотела, където семейство Букър гледаха телевизия и я чакаха. Бяха се изкъпали и изглеждаха много по-добре е чисти дрехи, освен това бяха смущаващо признателни за промените. Саманта им съобщи и не съвсем приятната новина, че е донесла и домашните на децата за следващата седмица, но това не вгорчи доброто им настроение.