– Трябва да внимаваш, Саманта. Донован е сложна личност, освен това е женен, нали знаеш?
– Никога не съм спала с женен мъж, а ти?
Анет подмина въпроса с думите:
– Не съм сигурна, че бракът е от особено значение за Донован. Той обича жените, открай време си е такъв, а сега, когато живее сам, надали някоя е в безопасност. Носи му се славата.
– Разкажи ми за съпругата му.
Дълбоко поемане на дъх, още една глътка чай.
– Джуди е красиво момиче, но двамата не бяха подходящи един за друг. Тя е от Роаноук, от града, не познава планината. Запознали се в колежа и наистина се помъчили да живеят заедно. Казват, че жената се омъжва с надеждата да промени мъжа, но той не се променя. Докато мъжът се жени с надеждата жената да не се промени, но тя се променя. Ние се променяме. Джуди не успя да промени Донован и колкото повече се опитваше, толкова по-силно се съпротивляваше той. А тя със сигурност се промени. Когато пристигна в Брейди, много се постара да се впише в общността. Отглеждаше цветя, участваше като доброволка в различни начинания. Двамата се присъединиха към църковното паство и пееха в хора. Но Донован се отдаде маниакално на работата си и това предизвика сътресения. Джуди се помъчи да го накара да се откаже, да остави част от делата срещу въгледобивните компании, но той просто не можеше да го направи. Мисля, че капката, която преля чашата, беше дъщеря им. Джуди не искаше детето да получи образованието си в тукашните училища, което е срамота. Моите деца се справят чудесно.
– Бракът приключи ли?
– Кой знае? Двамата са разделени от няколко години. Донован е луд по дъщеря си и я вижда при всяка възможност. Говори се, че се опитва да намери някакво решение, но аз не виждам такова. Той няма да напусне планината. Тя няма да напусне града. Сестра ми живее в Атланта, няма деца. Съпругът ѝ живее в Чикаго, има хубава работа. Смята, че Югът е изостанал и нецивилизован. Тя намира Чикаго за студен и груб. Никой от двамата не отстъпва, но твърдят, че са щастливи да живеят така, и не възнамеряват да се развеждат. Сигурно при някои хора се получава. На мен ми се струва странно.
– Тя не знае ли, че той се вижда и с други?
– Не знам какво знае Джуди. Няма да се учудя, ако имат някакво споразумение, нещо като отворен брак.
При тези думи Анет отмести поглед, сякаш знаеше повече, отколкото казваше. Онова, което би трябвало да е очевидно, внезапно се оказа точно такова, поне за Саманта.
– Той ли ти го каза? – попита тя.
Струваше ѝ се прекалено Анет просто да гадае по този пикантен въпрос.
Пауза.
– Не, разбира се – отговори тя неубедително.
Дали Донован не прибягваше до любимата реплика на всеки женен мъж: Хайде да го направим, скъпа, защото и жена ми го прави? Може би Анет не страдаше от чак такава липса на мъжка компания, както се преструваше. Още едно парченце от пъзела попадна на мястото си. Да допуснем, че тя имаше връзка е Донован или от страст, или по любов, или и по двете причини. А сега новото момиче в града беше привлякло вниманието му. Напрежението помежду им беше просто старомодна ревност, която Анет никога не би признала, но и не можеше да скрие.
– Мати и Честър ми говориха за Донован – каза Саманта. – Според тях Джуди се е уплашила, когато започнал тормозът: анонимни обаждания по телефона, заплахи, непознати коли.
– Вярно е, че Донован не е най-популярният човек в града. Работата му дразни много хора. Джуди неведнъж е усещала неприязънта им. А с годините той стана още по-безразсъден. Играе мръсно и печели много от делата си. Понатрупа доста пари и както става обикновено, егото му нарасна пропорционално на банковите сметки.
– Май има много причини за раздялата.
– Опасявам се, че е така – отговори Анет доста равнодушно.
Отпиха от чая си, унесоха се в мислите си и се умълчаха за известно време. Саманта реши да стигне докрай, до дъното на историята. Анет винаги говореше открито за секса, така че защо да не опита.
– С теб пробвал ли се е?
– Не. Аз съм на четирийсет и пет години и имам две деца. В неговите очи съм твърде стара. Донован харесва по-млади жени – направи тя сносен опит да пробута тезата си.
– Някоя по-конкретно?
– Всъщност не. Виждала ли си брат му Джеф?
– Не, той го спомена няколко пъти. По-малък от него, нали?
– Със седем години. След като майка им се самоуби, момчетата живяха на различни места. Мати се зае с отглеждането на Донован, а Джеф замина при други роднини. Двамата са много близки. На Джеф му беше по-трудно, напусна колежа, скита напред-назад. Донован винаги се е грижел за него, а сега Джеф работи за брат си. Като следовател, куриер, бодигард, момче за всичко, какво ли не, върши всичко. Освен това е симпатяга също като Донован и не е женен.