– Напоследък срещаме все повече миньори със заболяването и не сме сигурни каква е причината, но съгласно една от теориите вашите смени са по-дълги, затова вдишвате повече прах.
– Той е болен от доста време – поясни Мейвис. – Влоши се през последния месец.
– Но трябва да продължа да работя – отбеляза Бъди.
Преди дванайсетина години, някъде през 1996-а, не бяха сигурни точно кога, той забелязал, че се задушава и че го мъчи кашлица. Никога не бил пушил и открай време бил здрав и активен. Играел бейзбол с децата в неделя, когато внезапно дишането му толкова се затруднило, че сякаш получил сърдечен пристъп. Тогава за пръв път споменал пред Мейвис. Продължил да кашля и по време на един от пристъпите си забелязал черна слуз на кърпичката си. Не искал да потърси компенсация заради състоянието си, защото се страхувал от ответните действия на “Лоунрок”. Продължил да работи. Накрая, през 1999 г. подал иск, като се позовал на федералния закон за пневмокониозата. Прегледал го лекар, сертифициран от Министерството на труда. Оказало се, че страда от най-тежката форма на заболяването, известна като “усложнена пневмокониоза на миньорите от въгледобива”. Правителството разпоредило “Лоунрок” да започнат да му плащат месечна помощ от деветстотин трийсет и девет долара. Той продължил да работи и състоянието му продължило да се влошава.
Както винаги, “Лоунрок Коул” обжалвали разпореждането и отказали да плащат помощите.
Мати, която от петдесет години познаваше тази област, си водеше записки и клатеше глава. Можеше и насън да напише историята му.
– Обжалвали са, така ли? – попита Саманта.
Случаят ѝ се струваше съвсем ясен.
– Винаги обжалват – поясни Мати. – И някъде по това време вие се запознахте с готините типове от “Каспър Слейт”, нали?
Двете глави клюмнаха при споменаването на името. Мати погледна Саманта и обясни:
– “Каспър Слейт” са банда мошеници със скъпи костюми, които се крият зад фасадата на правна кантора със седалище в Лексингтън и офиси навсякъде в Апалачите. Има ли въгледобивна компания, ще има и офис на “Каспър Слейт”, който да върши мръсната ѝ работа. Защитават компании, които изхвърлят химически вещества в реките, замърсяват океаните, крият токсични отпадъци, нарушават изискванията за чистота на въздуха, дискриминират свои служители, спекулират с държавни поръчки – каквато съмнителна и незаконна дейност ти хрумне, “Каспър Слейт” ще бъдат там, за да я защитават. Но специалитетът им са законите, свързани с минното дело. Кантората е изградена тук, в миньорските райони, преди сто години и почти всяка от по-големите фирми има договор с нея. Действат безмилостно и неетично. Прякорът им е Кастратите и им отива.
Бъди не се сдържа и промърмори:
– Копелета!
Той нямаше адвокат, затова двамата с Мейвис бяха принудени да се борят сами срещу глутницата от “Каспър Слейт” – адвокати, които владееха процедурите до съвършенство и прекрасно знаеха как да манипулират системата, свързана с федералното законодателство по отношение на пневмокониозата. Бъди бил прегледан от техните лекари – същите, чиито изследвания се финансирали от въгледобивната промишленост – и според доклада им те не открили признаци за заболяването. Решили, че проблемите му се дължат на някакво доброкачествено образувание в левия дроб.
Две години след като той кандидатствал за помощи, искът му бил отхвърлен от съдия, който обосновал решението си с медицинските данни, предоставени от лекарите на “Лоунрок”.
– Адвокатите се възползват от слабостите на системата – каза Мати, – а техните лекари търсят начини да обяснят състоянието на болния с всичко друго, но не и с пневмокониоза. Нищо чудно, че само пет процента от болните миньори получават помощи. Прекалено много основателни искове се отхвърлят и миньорите губят надежда да се борят.
Вече минаваше шест следобед, а срещата можеше да продължи с часове. Мати пое нещата в свои ръце и каза:
– Вижте, ще прегледаме материалите ви и ще подновим делото. Дайте ни няколко дни и после ще ви се обадим. Моля ви, не ни звънете вие. Няма да ви забравим, но ще ни е нужно малко време да разгледаме всички тези документи. Договорихме ли се?
Бъди и Мейвис се усмихнаха и благодариха учтиво.
– Опитахме и с други адвокати, но никой няма да ни помогне – каза Мейвис.
– Признателни сме, че изобщо ни пуснахте да прекрачим прага – додаде Бъди.