Мати ги изпрати до вратата. Бъди с мъка си поемаше въздух и се олюляваше като деветдесетгодишен старец. След като те си тръгнаха, тя се върна в заседателната зала и седна срещу Саманта. Няколко секунди по-късно я попита:
– Какво мислиш?
– Много неща. Той е на четирийсет и една, а изглежда на шейсет. Трудно ми е да повярвам, че още работи.
– Скоро ще го уволнят. Ще заявят, че представлява опасност, и сигурно ще имат основание. “Лоунрок Коул” съсипаха профсъюзите си още преди години, така че Бъди няма защита. Ще остане без работа и без надежда. И ще умре от ужасна смърт. Гледах как баща ми гасне, стопява се и се дави за глътка въздух.
– И поради тази причина правиш това.
– Да. Донован също завърши право поради една причина да се бори с въгледобивните компании в по-голям мащаб. Аз учих право, за да помагам на миньорите и на семействата им. Ние не печелим своите малки войни, Саманта, врагът е твърде голям и твърде силен. Най-доброто, на което можем да се надяваме, е да печелим по някое дело от време на време и да се стараем да променяме живота на клиентите си.
– Ще поемеш ли делото му?
Мати отпи през сламката и сви рамене.
– Как да откаже човек?
– Именно.
– Не е лесно, Саманта. Не можем да приемаме всяко дело, свързано с пневмокониоза. Твърде много са. Местните адвокати не се заемат с такива дела, защото им плащат чак накрая, и то ако спечелят. А краят никога не се вижда. Тези дела обикновено се влачат десет, петнайсет и дори двайсет години. Не можеш да виниш адвокат с частна практика, че ги отказва, затова много хора се обръщат към нас. Половината от работата ми е свързана с такива дела и ако понякога не отказвам, няма да мога да представлявам другите си клиенти. – Мати смукна още една глътка и впери очи в Саманта. – Ти проявяваш ли интерес?
– Не знам. Иска ми се да помогна, но не знам откъде да започна.
– По същия начин като в другите случаи, нали така?
Двете се усмихнаха едновременно.
– Ето какъв е проблемът – каза Мати. – Тези дела отнемат много години, защото фирмите се борят здравата и имат на свое разположение всякакви средства. Времето е на тяхна страна. В крайна сметка миньорът умира, защото няма лек за болестта му. Проникне ли въглищният прах в тялото ти, няма начин да го извадиш от там или да го унищожиш. Почернеят ли дробовете, положението само се влошава. Компаниите плащат на актюерите в застрахователните дружества и поемат рисковете, затова делата се точат с години. Правят процедурата толкова тежка и тромава, че обезкуражават не само болния миньор, но и приятелите му. Това е една от причините да се съпротивляват толкова ожесточено. Другата е желанието им да сплашат адвокатите. Теб няма да те има след няколко месеца, ще се върнеш в Ню Йорк, а когато си тръгнеш, ще оставиш папки с недовършена работа върху нашите бюра. Замисли се, Саманта. Ти си състрадателна и имаш огромни заложби, но си тук само временно. Ти си градско момиче и се гордееш с това. Нищо лошо. Но си представи кабинета си и деня, в който ще го напуснеш, представи си колко работа ще остане недовършена.
– Имаш основание.
– Прибирам се. Изморена съм, пък и Честър спомена, че имаме нещо за дояждане. Ще се видим утре сутринта.
– Лека нощ, Мати.
Мати си тръгна, а Саманта остана да седи в полутъмната заседателна зала и да размишлява за семейство Райзър. От време на време вдигаше поглед към пазарските торби, пълни с печалната история на тяхната борба да получат онова, което им се полага. И ето я нея, седеше там, правоспособна и лицензирана адвокатка, притежаваща ума и средствата да окаже реално съдействие, да се притече на помощ на хора, които се нуждаеха да бъдат представлявани.
От какво се страхуваше? От какво толкова се плашеше?
“Брейди Грил” затваряше в осем. Тя беше гладна и реши да излезе. Мина покрай кантората на Донован и забеляза, че навсякъде свети. Запита се как ли върви процесът му, но знаеше, че той е твърде зает, за да си говори с нея. В кафенето си купи сандвич, занесе го в заседателната зала и внимателно извади документите от торбите на семейство Райзър.
От няколко седмици не беше работила цяла нощ.
19
Саманта не отиде в офиса в сряда сутринта. Реши да напусне града, докато училищните автобуси обикаляха да събират децата, което не се оказа добра идея. Движението по лъкатушещото шосе се влачеше едва-едва, спираше и изчакваше, докато разсеяни и недоспали десетгодишни хлапета, приведени под тежките си ранички, се качваха вътре. От другата страна на планината в Кентъки автобусите изчезнаха и камионите с въглища задръстиха пътищата. След час и половина Саманта се приближи към градчето Мадисън в Западна Вирджиния и съгласно инструкциите спря под избеляла табела на бензиностанция “Коноко”. Бъди Райзър седеше на маса в дъното на магазина, пиеше кафе и четеше вестник. Посрещна много радушно Саманта и я представи на свой приятел като “новата ми адвокатка”. Тя прие думите му без коментар и извади папка с пълномощни, които ѝ даваха правото да се сдобие с всичките му медицински изследвания.