През 1997 г., преди да подаде иска си към “Лоунрок Коул”, Бъди преминал рутинен медицински преглед. На рентгеновата снимка се виждало малко образувание в десния му дроб. Лекарят бил сигурен, че е доброкачествено, и се оказал прав. След двучасова операция отстранил бучката и изпратил Бъди и Мейвис у дома с добрата новина. И понеже операцията нямала нищо общо с по-късния му иск за обезщетение, повече не станало дума за нея. Мати смяташе за абсолютно задължително да съберат всички медицински данни и по тази причина Саманта замина за Мадисън. Целта ѝ беше болницата в Бъкли, Западна Вирджиния, градче с население двайсет хиляди души.
Бъди я изпрати до колата ѝ и когато най-сетне останаха насаме, тя учтиво го осведоми, че все още проучват. Не били взели решение дали да го приемат като клиент. Щели да прегледат документите и така нататък. Бъди я увери, че разбира, но явно вече се чувстваше по-добре. Би било жестоко да му откажат.
Саманта се запъти към Бъкли – един час път с кола през сърцевината на въглищния район и кота нула за въгледобив чрез разрушаване на планинския релеф. Във въздуха имаше толкова много прах, че тя се запита дали ако оттук мине моторист, няма да се разболее от пневмокониоза. Лесно намери болницата и преодоля административните нива, докато намери нужния ѝ чиновник в архива. Попълни молбите, подаде пълномощните, които ѝ беше подписал господин Райзър, и зачака. Мина един час и тя изпрати имейли на всички, за които се сети. Намираше се в тясна стаичка без вентилация. Мина още половин час. Отвори се врата и млад мъж бутна през нея количка, върху която се мъдреше малък кашон – какво облекчение. Може би все пак нямаше да ѝ отнеме цяла вечност да прегледа документите.
– Господин Арън Ф. Райзър, приет на петнайсети август хиляда деветстотин деветдесет и седма година – заяви важно той.
– Точно така, благодаря ви.
Младежът изчезна, без да каже нищо повече. Саманта извади първата папка и не след дълго се изгуби сред невероятно досадната материя на болничния престой и операциите. Оказа се, че патологът, написал доклада, не бе знаел, че пациентът е миньор, нито пък беше търсил признаци за пневмокониоза. В ранните си стадии болестта не била толкова видима, а на онзи етап, през август 1997 г., Бъди вече имал симптоми, но не бил подал иска си. Работата на лекаря била проста и ясна – да отстрани образованието, да се увери, че е доброкачествено, да зашие Бъди и да го изпрати у дома. Нямаше нищо необикновено в операцията или в престоя на Бъди в болницата.
Две години по-късно, след като Бъди беше подал иска си за помощи поради заболяване от пневмокониоза, в картинката се намесваха адвокатите от “Каспър Слейт”, които бяха прегледали подробно медицинския му картон. Саманта прочете първите им писма до патолога в Бъкли. Бяха се натъкнали на операцията от 1997 г. и бяха намерили няколко предметни стъкла с проби от белодробна тъкан. Помолили лекаря да изпрати пробите на двама от любимите експерти на фирмата, д-р Фой в Болтимор и др Абърдийн в Чикаго. По някаква причина др Фой изпратил на патолога в Бъкли сведение, че тъканта показва наличие на пневмокониоза, тоест усложнена форма на заболяване на белия дроб. Но тъй като патологът вече не участвал в лечението на Бъди, не предприел нищо по отношение на тази информация. И понеже по онова време Бъди нямал адвокат, никой не бе погледнал от негово име документите, които Саманта разглеждаше сега.
Тя пое дълбоко въздух. Седна и бавно разлисти доклада отново. Изглежда, адвокатите от “Каспър Слейт” още в началото на 2000 г. бяха научили от поне един от експертите си, че Бъди е болен от пневмокониоза от 1997 г., но се бяха противопоставили на иска му и в крайна сметка се бяха наложили.
Той не беше получил никакви помощи и се беше върнал да работи в мините, а адвокатите от “Каспър Слейт” бяха покрили важна улика.
Саманта разбуди младежа, който неохотно се съгласи да направи няколко копия за половин долар на страница. След като прекара три часа в мазето на болницата, Саманта отново видя слънцето. Обикаля града с колата си петнайсет минути, преди да намери федералната сграда, където седем години по-рано Бъди Райзър беше представил иска си пред съдията. Единствената му защита била Мейвис. От отсрещната страна имало цяла фаланга скъпо платени юристи Кастрати, които всеки ден газели усърдно в мътните води на федералните разпоредби, свързани с пневмокониозата.