Когато Саманта влезе във фоайето, беше претърсена почти до голо от двама отегчени бодигардове от някаква безименна служба. Указателната табела до асансьора я отведе до регистратурата на втория етаж. Федерален служител, ползващ се с федерална закрила, най-накрая благоволи да я попита какво иска. Саманта му обясни възможно най-учтиво, че търси досието по дело, свързано с пневмокониоза. Разбира се, оказа се, че документите ѝ не са наред. Служителят се намуси и започна да се държи така, все едно е извършено престъпление. Извади някакви празни формуляри и изстреля указания относно процедурата за достъп до подобно досие – нужни ѝ били два подписа от ищеца. Саманта беше безпомощна.
На следващата сутрин тя отново се срещна с Бъди на бензиностанцията на “Коноко” в Мадисън. Той се вълнуваше, че за трети пореден ден се среща с адвокатката си, и я запозна с Уийзъл, собственика на магазина.
– Чак от Ню Йорк е – заяви Бъди гордо, като че ли случаят му беше толкова значим, че се налагаше намесата на невероятен правен експерт.
След като попълниха внимателно документите, Саманта се сбогува и се върна в съда в Бъкли. Въоръжените воини, които толкова храбро бяха бранили входа в сряда, в четвъртък явно се бяха запилели някъде. Нямаше кой да я опипва и претърсва. Метал детекторът не беше включен. Хитрите терористи, които държаха Бъкли под око, трябваше просто да почакат до четвъртък, за да не се тревожат за мерките за сигурност и да взривят сградата.
Същият служител прегледа всичките ѝ формуляри. Напразно търсеше причина да ги отхвърли, но не намери нищо, за което да се заяде. Саманта го последва във внушително помещение с метални картотеки по стените, пълни с хиляди стари случаи. Младежът натисна някакви копчета, забръмчаха машини, докато рафтовете се разместваха. Отвори чекмеджето и извади отвътре четири дебели папки.
– Може да седнете на една от онези маси – посочи с явно нежелание младежът, сякаш влизаше в дома му.
Саманта му благодари, извади нужните ѝ неща от куфарчето, спретна си работно място и събу обувките си.
Мати също беше без обувки късно в четвъртък следобед, когато Саманта се върна в офиса. Всички останали си бяха тръгнали и входната врата беше заключена. Отидоха в заседателната зала, за да гледат движението по главната улица, докато разговарят.
По време на трийсетгодишната си практика като адвокат и особено през последните двайсет и шест години в Службата Мати постоянно се сблъскваше с момчетата (винаги бяха мъже, жени нямаше) от “Каспър Слейт”. Агресивният начин, по който адвокатстваха, стигаше още по-далече и навлизаше в сферата на неетичното и може би дори на наказуемото поведение. Преди около десет години тя беше предприела крайната стъпка да подаде пред адвокатската колегия на Вирджиния оплакване за нарушаване на правната етика от страна на фирмата. Двамата адвокати на Кастратите бяха смъмрени, нищо сериозно, и когато всичко приключи, се оказа, че не си е струвало труда. За отмъщение фирмата я нарочваше при всеки удобен случай и още по-ожесточено ѝ нанасяше удари в гръб, когато беше защитник по дела, свързани с пневмокониоза. Клиентите страдаха и Мати съжаляваше за фронталната си атака.
Прекрасно знаеше кои са др Фой и др Абърдийн, двама известни и висококвалифицирани специалисти, купени от въгледобивните компании още преди години. Болниците, в които работеха те, получаваха дарения, възлизащи на милиони. И все за изследователска работа.
Мати очакваше всичко от фирмата, но въпреки това откритието на Саманта я смая. Прочете копие от доклада на др Фой до патолога в Бъкли. Странното беше, че по време на съдебното изслушване на Райзър не бяха споменати нито Фой, нито Абърдийн. Медицинското заключение на Фой не беше представено и вместо него адвокатите на “Каспър Слейт” бяха използвали други лекари, нито един от които не беше споменал какво е открил др Фой. Дали им бяха казали за неговите открития?
– Малко вероятно – предположи Мати. – Тези адвокати са известни с укриването на доказателства, които не са в полза на въгледобивната компания. По-вероятно е да допуснем, че двамата лекари са видели пробата от белия дроб и са стигнали до едно и също заключение – че Бъди страда от пневмокониоза с усложнения. Затова адвокатите са потулили докладите им и са намерили други експерти.
– Как така просто ще потулиш доказателства? – зададе Саманта въпроса, който си повтаряше вече от часове.