– На тях им е лесно. Не забравяй, че това не се е случило пред истински федерален съдия. Било е изслушване, не процес. На истински процес има строги правила относно представянето на доказателства, но по време на изслушване за пневмокониоза това не важи. Правилата са много по-либерални, а тези хора ги изопачават и заобикалят от десетилетия. В около половината от случаите миньор като Бъди няма адвокат, така че битката изобщо не е честна.
– Разбирам, но как може адвокатите от “Лоунрок Коул” да са знаели със сигурност, че Бъди е бил болен още през деветдесет и седма година, и после да прикрият този факт, като докарат други лекари да свидетелстват под клетва, че не е страдал от пневмокониоза?
– Може, защото са мошеници.
– На мен това ми изглежда като измама и заговор. Защо да не ги съдим всичките? След като са го направили с Бъди Райзър, обзалагам се, че са го причинили и на хиляди други.
– Мислех, че не ти допадат съдебните процеси.
– Започвам да си променям мнението. Това не е редно, Мати.
Мати се усмихна, доволна от възмущението ѝ. Всички сме минали по този път, помисли си тя.
– Ще е огромно усилие да се захванеш с адвокатска кантора като “Каспър Слейт”.
– Да, съзнавам го и не разбирам нищо от съдебни спорове, но измамата си е измама, а в този случай ще бъде лесно да се докаже. Нали доказването на измама отваря пътя за наказателно обезщетение?
– Може би, но нито една местна правна кантора няма да съди директно “Каспър Слейт”. Ще струва цяло състояние, ще се влачи с години и ако получиш голяма присъда, няма да можеш да я запазиш. Саманта, не забравяй, че Върховният съд се избира в Западна Вирджиния, а знаеш кой прави най-големи дарения по време на изборните кампании.
– Ще ги съдим във федерален съд.
Мати се замисли над това предложение и накрая каза:
– Не знам. Не съм специалист по този вид съдебни спорове. Питай Донован.
На вратата се почука, но двете не помръднаха. Минаваше шест, навън беше почти тъмно и те просто нямаха сили за поредния неочакван клиент. Някой почука отново, после си тръгна.
– Как ще процедираме с иска за помощи? – попита Саманта.
– Ще поемеш ли случая му?
– Да. Не мога да се откажа, след като вече знам тези неща. Ако ми помогнеш, ще заведа делото и започвам война.
– Добре, първите няколко стъпки са лесни. Подай иска и изчакай медицинския преглед. След като получиш резултата и ако той е такъв, какъвто предполагаме, ще изчакаш шест месеца да определят паричните помощи, които ще са около хиляда и двеста долара месечно. “Лоунрок” ще обжалват и тогава ще започне истинската война. Така става обикновено. В този случай ще помолим съда да преразгледа решението си с оглед на новите доказателства и ще поискаме обезщетение още от времето на първия иск на Бъди. Сигурно ще спечелим и това дело, а “Лоунрок” несъмнено ще обжалват.
– Може ли да заплашим компанията и адвокатите ѝ, че ще ги разобличим?
Мати се усмихна, видимо развеселена от реакцията ѝ.
– Можем да заплашваме някои хора, Саманта, защото сме адвокати и правдата е на страната на клиентите ни. Други не закачаме. Целта ни е да измъкнем колкото се може повече пари за Бъди Райзър, а не да поведем кръстоносен поход срещу корумпирани адвокати.
– Изглежда идеален случай за Донован.
– Тогава го попитай. Между другото, той ни покани да се отбием на питие. Всички показания са приключили и съдебните заседатели ще се произнесат до утре на обед. Според него нещата са се развили в негова полза и той се чувства много уверен в победата.
– Нищо чудно.
Пиеха уиски около отрупаната с документи маса на горния етаж, свалили саката, разхлабили вратовръзките, с вид на изтощени воини, но въпреки това доволни. Донован представи Саманта на по-малкия си брат Джеф, а Вик Канзаро взе още две кристални чаши от една етажерка. Доколкото Саманта помнеше, досега не беше пила кафяв алкохол чист. Може и да беше опитвала коктейли с уиски на някой колежански купон, но без да го знае. Предпочиташе вино, бира и мартини, но открай време странеше от кафявия еликсир. В този момент обаче нямаше други възможности. Момчетата се наслаждаваха на своя “Джордж Дикъл” чист, без лед.
Уискито изгори устните ѝ, опари езика и възпламени хранопровода ѝ, но когато Донован я попита: “Как е?”, тя успя да се усмихне и да отговори: “Добре”. Примлясна с устни, все едно не е опитвала нещо толкова вкусно, но мислено се закле да излее питието, само да се добере до тоалетната.
Анет имаше право. Джеф беше симпатичен поне колкото брат си, имаше същите тъмни очи и дълга буйна коса, макар че Донован се беше постригал за съдебните заседатели. Джеф беше със сако и вратовръзка, но с джинси и ботуши. Не беше адвокат, според Анет дори беше прекъснал следването си, но според Мати работеше в тясно сътрудничество с Донован и вършеше голяма част от мръсната му работа. Вик беше прекарал четири часа на свидетелското място предишния ден и още се забавляваше да разказва за спора си с адвокатите на “Стрейхорн Коул”. И така, от дума на дума, Мати попита Джеф: