Напред-назад, напред-назад. Саманта се извини и отиде в тоалетната. Изля уискито. Надяваше се никога повече да не се среща с тази напитка. Пожела на всички лека нощ, пожела на Донован целия късмет на света и отиде с колата в мотел “Старлайт”, където семейство Букър се радваха на удължения си престой. Носеше сладки за децата и два любовни романа за Памела. Докато Манди и Тревър си пишеха домашните, двете жени излязоха навън, облегнаха се на форда на Саманта и си поговориха за делови неща. Памела беше развълнувана, защото нейна приятелка намерила малък апартамент в Колтън само за четиристотин долара месечно. Децата изоставаха с ученето и след три нощи в мотела тя беше готова да продължи с живота си. Решиха да тръгнат рано следващата сутрин, да заведат децата на училище и да наемат апартамента. Саманта щеше да шофира.
20
След две седмици в Брейди, или по-точно след три седмици извън “Скъли и Пършинг”, Саманта напълно си навакса със съня и възвърна старите си навици. В пет сутринта в петък тя седеше в леглото, пиеше кафе и работеше върху справка от три страници относно заболяването на Бъди Райзър и измамата, до която бяха прибегнали от “Каспър Слейт”, за да го лишат от помощите му. В шест сутринта изпрати по имейл документа на Мати, Донован и баща си. Изгаряше от нетърпение да види каква ще е реакцията на Маршал Коуфър.
Едно ново голямо съдебно дело сигурно беше последна грижа за Донован и Саманта не искаше да го тормози в този паметен за него ден, но се надяваше той да намери време през уикенда да се запознае с положението на господин Райзър и да сподели мнението си. Десет минути по-късно получи мнението му. Имейлът му гласеше:
През последните дванайсет години се боря със зъби и нокти с тези негодници и страстно ги ненавиждам. Мечтая си за величествен финал на съдебен процес срещу Кастратите, на който да бъдат безпощадно разобличени всичките им грехове. Много се радвам за това дело! Да поговорим по-късно. Заминавам на война в Колтън. Ще бъде забавно!
Добре. Желая ти късмет – отговори тя.
В седем часа отиде с колата си в мотел “Старлайт” и взе семейство Букър. Манди и Тревър бяха облечени с най-хубавите си дрехи и нямаха търпение да се върнат в училище. Докато Саманта ги караше, те си изядоха поничките и не спряха да бърборят. Границата между адвокатската професия и тази на социалния работник отново се поразмаза, но нямаше значение. Според Мати освен предоставянето на правни консултации работата често изискваше брачни консултации, осигуряване на превоз, готвене, търсене на работа, обучение, финансови съвети, търсене на жилище и гледане на деца. Тя обичаше да повтаря: “Не работим на час, а според клиента”.
Саманта остана в колата си пред училището в Колтън, а Памела влезе вътре с децата. Искаше да се види с учителите и да обясни положението. Всеки ден Саманта бе изпращала имейли до преподавателите и директорката, които бяха готови да съдействат.
След като оставиха децата на мястото, където трябваше да бъдат, през следващите два часа Саманта и Памела огледаха доста жилища под наем във и около Колтън. Апартаментът, за който приятелката на Памела се беше изказала толкова възторжено, се намираше само на няколко пресечки от училището и беше в порутена търговска сграда, частично приспособена за обитаване. Беше относително чист, дори обзаведен, а това беше важно, защото Памела нямаше никакви мебели. Наемът беше четиристотин долара месечно, което беше разумно предвид състоянието на апартамента. На тръгване Памела заяви без особено въодушевление:
– Сигурно ще можем да живеем тук.
Спешният фонд на Мати щеше да стигне само за два месеца, но Саманта не ѝ разкри този факт. Намекна ѝ обаче, че средствата са ограничени и че тя трябва да си намери работа възможно най-скоро. Засега не беше насрочено изслушване във връзка със заповедта за запор.
Всъщност Саманта нямаше никакви новини от ответника “Топ Маркет Солушънс”. Обади се два пъти във фабриката за осветителни тела, за да се увери, че господин Симънс е в що-годе добро разположение на духа и че Памела ще получи работата си обратно веднага щом запорът бъде отменен. Изгледите тя да си намери друго занимание в окръг Хопър бяха слаби.
Саманта никога не беше влизала в каравана, превърната в дом. Изобщо не ѝ беше хрумвало да го прави, но на три километра източно от града, в края на един застлан с чакъл път за пръв път преживя и това. Караваната беше хубава, обзаведена и я даваха само за петстотин и петдесет долара месечно. Памела призна, че е отраснала в каравана, подобно на мнозина от приятелите си, и че уединението ѝ допада. Отначало мястото се стори невероятно тясно на Саманта, но след като се поразходи вътре, неохотно призна, че е влизала в много по-неудобни жилища в Манхатън.