Седяха край квадратна маса с истински цветя по средата до сребърна каничка с кафе. Маршал не беше официален – носеше кашмирен пуловер и кадифен панталон. Момчетата Грей бяха по джинси и спортни сака. Саманта беше с джинси и пуловер.
Донован отново благодари и отговори на въпросите на Маршал за процеса. Джеф не казваше нищо, но и нищо не пропускаше. Двамата със Саманта се споглеждаха от време на време. Тя наля още кафе и накрая каза:
– Може би е време да минем на въпроса.
– Да – съгласи се Маршал и отпи от кафето си. – Доколко съм запознат?
– Няма нищо ново – отговори Саманта. – Тъкмо започнах да ровя и съм сигурна, че ще научим много повече, след като подам иска за помощи поради заболяване от пневмокониоза.
– “Каспър Слейт” се славят като гадняри – отбеляза Маршал.
– И напълно заслужено – отвърна Донован. – Отдавна се боря с тях.
– Запознайте ме с вашето дело. Да чуя теорията ви.
Донован си пое дълбоко дъх и погледна към Саманта.
– Ще го заведем във федералния съд, вероятно в Кентъки – започна той. – Или в Западна Вирджиния. Със сигурност не във Вирджиния, защото там има таван за наказателните обезщетения. Ще заведем дело с един ищец, Бъди Райзър, и ще съдим “Каспър Слейт” и “Лоунрок Коул”. Ще ги обвиним в измама и заговор, вероятно и изнудване, и ще поискаме главозамайваща сума за наказателно обезщетение. Става дума за това, ясно и просто. В момента капиталът на “Лоунрок Коул” възлиза на шест милиарда долара и освен това са изцяло застраховани. “Каспър Слейт” е частна компания и нямаме представа колко струва, но ще разберем. Надяваме се, докато ровим, да попаднем и на други случаи на измама. Колкото повече, толкова по-добре. Ако не стане така, имаме готовност да представим делото на Райзър пред съдебни заседатели и да поискаме цяло състояние като наказателно обезщетение.
Маршал кимна в знак на съгласие, сякаш беше правил това поне сто пъти.
Донован попита:
– Какво мислиш?
– Засега съм съгласен. Звучи добре, особено ако наистина е налице измама, която няма как да бъде обяснена. Със сигурност има правни основания и делото е много атрактивно за съдебните заседатели. Всъщност го намирам за блестящо. Корумпирана юридическа фирма и високоплатени адвокати, които укриват медицински данни, за да лишат един беден и болен миньор от скромните му помощи. Този процес е мечта за всеки адвокат! – Той замълча, отпи бавно от кафето си и продължи: – Но най-напред трябва да се разреши дребният проблем с воденето на процеса. Донован, твоята фирма няма почти никакви служители и възможностите ѝ са, така да се каже, ограничени. Подобно дело ще отнеме поне пет години и ще струва минимум два милиона долара.
– Един милион – възрази Донован.
– Да разделим разликата. Милион и половина. Допускам, че и това не е по силите ти.
– Така е, но имам приятели, господин Коуфър.
– Наричай ме Маршал, ставали?
– Разбира се, Маршал. Има две фирми в Западна Вирджиния и две в Кентъки, с които си сътруднича. Нерядко обединяваме парите и ресурсите си и си поделяме работата. Все пак не съм сигурен, че можем да рискуваме толкова много. И най-вероятно точно поради тази причина сме тук.
Маршал сви рамене, засмя се и каза:
– Това е моята работа. Битките, свързани със съдебни спорове. Консултирам адвокатите и хората, които финансират съдебните им дела. Изпълнявам ролята на посредник между хората с парите и хората със съдебните дела.
– Значи бихте могли да уредите един-два милиона за съдебни разходи?
– Разбира се, не е проблем, не и в този порядък. В повечето случаи става дума за суми между десет и петнайсет милиона. Два милиона са проста работа.
– И колко ще струва на нас, адвокатите?
– Зависи от финансирането. Най-хубавото по отношение на това дело е, че ще струва, да кажем, два милиона, а не трийсет. Колкото по-малко вземете назаем за разходи, толкова повече ще задържите като приходи. Допускам, че ще получите петдесет процента от сумата, подлежаща на възстановяване.
– Никога не съм искал петдесет процента.
– Е, добре дошъл в лигата на големите, Донован. В наше време във всички големи съдебни дела адвокатът взема петдесет процента. И защо не? Ти поемаш всички рискове, вършиш цялата работа и влагаш всичките си пари. Присъждането на огромно обезщетение е неочакван късмет за човек като Бъди Райзър. Той, горкият, се опитва да си издейства хиляда долара месечно. Дадеш ли му няколко милиона, ще бъде на седмото небе, нали така?