– Навремето, в разцвета на силите си, бихте ли поели това дело, господин Коуфър?
– На секундата. Големите адвокатски фирми са слаби ответници, особено ако човек ги спипа на местопрестъплението.
– Според теб Бъди Райзър готов ли е за такова предизвикателство? – попита Донован Саманта.
– Нямам представа – отговори тя. – Той иска просто да получи помощите си, предишни и сегашни. Не сме обсъждали такова дело. Всъщност той дори не знае какво съм открила в медицинските му картони. Смятах да се срещна с него следващата седмица.
– А какво ти подсказва инстинктът?
– Питаш какво ми подсказва инстинктът за материя, за която не разбирам нищо?
– Да или не?
– Да. Той е боец.
Отидоха в един спортен бар малко по-надолу по улицата. На петте телевизора предаваха колежански футбол. Донован беше играл в отбора на “Вирджиния Тек” и изгаряше от нетърпение да научи резултата. Поръчаха си бира и се струпаха около една маса. След като сервитьорът им поднесе четири халби, Маршал каза на Донован:
– Името ти се появи онлайн снощи. Разглеждах дела, свързани със замърсяването в районите с въглищни залежи – съжалявам, но това чета през свободното си време, – и попаднах на утаител в планината Пек и огромен брой раковоболни в долината Хамър. Според една статия в чарлстънския вестник ти от известно време проучваш случая. Нещо да се очертава?
Донован срещна погледа на Саманта, която бързо поклати глава. Не, не съм му казвала нито дума.
– Още проучваме и набираме клиенти – отговори Донован.
– Клиенти означава съдебно дело, нали? Не си вра носа, просто съм любопитен. Делото ми се струва много важно и много скъпо. “Крол Майнинг” са чудовище.
– Прекрасно познавам “Крол” – предпазливо каза Донован.
Нито за секунда не би доверил на Маршал Коуфър информация, която би могъл да замени или да изтъргува за друга сделка. Когато стана ясно, че предпочита да не говори за случая, Маршал продължи:
– Добре, знам два фонда, които специализират в дела, свързани е изхвърлянето на токсични отпадъци. Длъжен съм да добавя, че това е много доходоносна сфера.
За теб всичко ли е доходоносно, татко? – искаше да попита Саманта. А после си помисли: “Колко добре си подхождат!”. Донован Грей и неговият екип, които или притежават, или имат достъп до истинско съкровище от неправомерно придобити документи, някога собственост на “Крол Майнинг”, и “Коуфър Груп”, лишени от права адвокати, които несъмнено биха нарушили закона отново, ако изпаднат в затруднение. Те бяха в единия ъгъл на ринга. В другия беше “Крол Майнинг”, компанията с най-лошата репутация за спазване безопасността на труда в историята на въгледобива в САЩ, вероятно собственост на един от най-опасните руски гангстери от обкръжението на Путин. А насред ринга, мъчейки се да избегнат куршумите, бяха бедните изстрадали хора от долината Хамър, подмамени да напуснат караваните си и омаяни със сладки приказки да се подпишат за участие във вълнуващото приключение сред американската съдебна система, свързана с колективните искове. Щяха да бъдат наречени ищци и да съдят отсрещната страна за милиарди долари. Ако получеха хилядарка, щяха да я изхарчат за цигари и лотарийни билети. Еха! Саманта пресуши бирата си и се закле да избягва сериозните съдебни дела. Гледаше футбол на два екрана, но нямаше представа кой играе.
Маршал разказваше някаква история за два реактивни самолета – единият от Корея, другият от Индия, – сблъскали се на летището в Ханой през 1992 г. Всички загинали, сред жертвите нямало нито един американец, въпреки това Маршал завел дело в Хюстън, където съдебните заседатели разбирали от големи присъди. Донован беше очарован, Джеф – леко заинтригуван. Достатъчна аудитория за Маршал. Саманта продължи да гледа мача.
След още една бира – Донован щеше да пилотира – се върнаха в кантората и се сбогуваха. Саманта забеляза, че грее слънце и небето е ясно. Може би обратният им полет щеше да бъде по-приятен, с по-голяма видимост.
Тя целуна баща си по бузата и обеща да му звънне по-късно.
Присъдата по делото “Тейт” породи вълнение в областта и се превърна в източник на безкрайни клюки и спекулации. Според статия в роаноукския вестник “Стрейхорн Коул” обещаваха ожесточено обжалване. Адвокатите на фирмата не казваха почти нищо, но останалите не бяха толкова плахи. Вицепрезидент на компанията окачестви присъдата като “шокираща”. Говорител на някаква група за икономическо развитие се притесняваше, че “такава огромна присъда” може да навреди на репутацията на щата като благоприятно място за бизнес. Цитираха един от съдебните заседатели (неназован по име), който твърдеше, че в съдебната зала се пролели много сълзи. Лайза Тейт не бе открита за коментар, но адвокатът ѝ беше на линия.