– Не мога да повярвам.
Джеф седна до нея, хвана ръката ѝ и вдигна яката на якето си. Слънцето се скри зад планината и вятърът се усили. С лявата си ръка Джеф бавно избърза една сълза от бузата си. Когато заговори, гласът му беше дрезгав и хриплив.
– Помня, че когато мама умря, не можех да спра да плача.
– Поплачи си, Джеф.
– Е, ако не мога да плача за брат си, сигурно няма да мога да го направя за никого.
– Давай. Ще ти олекне.
Той помълча няколко минути – мълчеше, но не плачеше. Притиснаха се един към друг. Спускаше се мрак, поривите на вятъра ги връхлитаха и отминаваха. След дълга пауза тя каза:
– Следобед говорих с баща ми. Излишно е да обяснявам, че е съсипан. През последния месец с Донован наистина се сближиха и татко много му се възхищаваше. Освен това той познава всички в тази област и може да намери подходящите експерти, които да анализират катастрофата. Каза ми, че през годините се е занимавал и с куп малки самолетни катастрофи.
– Умишлено предизвикани?
– Всъщност да. Две такива. Едната в Айдахо, другата в Колумбия. Ако познавам баща си добре, сигурно в момента е пред компютъра и на телефона и търси експерти по катастрофи с чесна. Предупреди ме, че в момента най-важното е самолетът да бъде на сигурно място.
– На сигурно място е.
– Така или иначе, Маршал Коуфър се включи в екипа, а ние имаме нужда от него.
– Благодаря. Харесвам баща ти.
– И аз, през повечето време.
– Студено ми е, а на теб?
– Да.
– Трябва да отидем у Мати, нали?
– Да, така мисля.
Тъй като от семейство Грей беше останало съвсем малко, а домът им беше разрушен още преди години, съболезнованията и тавите трябваше да бъдат поднесени другаде и естественият избор се оказа Мати. Храната започна да идва късно следобед, а всяко ястие беше придружено от продължително посещение на готвача. Проливаха се сълзи, изказваха се съболезнования, правеха се обещания за всевъзможна помощ и най-важното – дискутираха се подробности. Мъжете стояха на предната веранда и на алеята, пушеха и се питаха какво всъщност е предизвикало катастрофата. Авария на двигателя? Или се беше отклонил от курса? Някой подметна, че Донован е отправил по радиото общоизвестния за всеки пилот сигнал за помощ. Какво можеше да означава това? Повечето мъже бяха летели само един-два пъти през живота си, някои нито веднъж, но липсата на опит не намаляваше догадките. Вътре жените подреждаха прииждащите съдове с храна, често я опитваха, суетяха се край Мати и обсъждаха какво ли е положението с брака на Донован и Джуди, красивата млада жена, която така и не си намери място в града. Помнеха я със симпатия.
В крайна сметка Джуди и Мати бяха уговорили всичко. Отначало Джуди бе пожелала да изчакат до събота за службата, но според Мати не беше редно да развалят Деня на благодарността на хората с мисълта за очакващото ги мрачно събитие. Докато наблюдаваше всичко от възможно най-голяма дистанция, Саманта установи, че традициите се тачат в Апалачите, където не бързаха да погребват мъртвите. Беше живяла в Ню Йорк шест години и беше свикнала с бързото сбогуване, за да може скърбящите да продължат живота и работата си. Мати също, изглежда, предпочиташе да ускори нещата и накрая убеди Джуди службата да бъде в сряда следобед.
Ото Донован щеше да бъде вече погребан, когато се събудят в четвъртък и се заемат с празника.
Обединената методистка църква, четири часа следобед, двайсети шести ноември. Погребението щеше да е в гробището отзад веднага след заупокойната служба. Донован и Джуди бяха членове на паството, макар от години да не бяха ходили на църква.
Джеф искаше да погребе брат си в планината Грей, но идеята не допадна на Джуди. Тя не харесваше Джеф и чувствата им бяха взаимни. В качеството си на законна съпруга на Донован Джуди имаше пълното право да се разпорежда с организацията. Това беше традиция, не закон, и всички го разбираха, включително Джеф.
В понеделник вечерта Саманта се повъртя край Мати около час, но скоро се измори от седенето заедно с другите опечалени, от ровенето в камарите с храна в кухнята и от излизането навън за глътка свеж въздух. Омръзна ѝ безсмисленото дърдорене на хората, които познаваха добре Мати и Честър, но не и племенника им. Дотегнаха ѝ клюките и предположенията. Изненада я бързината, с която градчето реагира на трагедията, явно решено да я изцеди до последната капка, но не след дълго интересът ѝ се превърна в чувство за безсилие.
Джеф също изглеждаше отегчен и безпомощен. След състрадателните прегръдки на безброй яки жени, които почти не познаваше, той тихомълком се изпари. Целуна Саманта по бузата и каза, че иска да остане сам. Тя си тръгна малко след него и прекоси притихналия град на път за апартамента си. Анет я покани, двете пиха чай до полунощ и разговаряха единствено за Донован Грей.