Беше се нагледала на местни традиции. Беше се нагледала на Брейди. Стигаше ѝ толкова общуване с братята Грей, с техните драми и проблеми. С пълен резервоар и празен мехур тя потегли целеустремено към апартамента на майка си в центъра на Вашингтон без намерение да спира през петте часа път. Когато пристигна, постоя на тротоара, попивайки звуците и гледките, уличното движение, струпването на толкова много хора, които живееха толкова близо един до друг. Това беше нейният свят. Тя копнееше за “СоХо” и за френетичната енергия на големия град.
Карън вече беше по пижама. Саманта бързо разопакова багажа си и се преоблече. Цели два часа двете седяха на възглавници в хола, ядоха, пиха вино, смяха се и разговаряха.
Фондът, обещал да осигури парите за делото за измама и заговор срещу “Лоунрок Коул” и “Каспър Слейт”, се беше оттеглил. Сделката беше развалена. Донован беше завел делото сам с обещанието адвокатите на другите ищци скоро да се присъединят и да се сформира първокласен екип. Сега обаче той беше мъртъв, приятелите му се бяха изпокрили и делото изобщо не се придвижваше. Което много измъчваше Маршал Коуфър. Беше “превъзходно дело”, с което той тутакси би се заел, ако можеше.
Не възнамеряваше да се откаже. Обясни на Саманта, че пуска случая през огромната си мрежа от познати адвокати от единия до другия бряг и не се съмнява, че ще успее да събере подходящ екип, който ще привлече достатъчно финансиране от друга инвестиционна група. Беше склонен да вложи собствени средства и да изиграе активна роля по време на процеса. Представяше си се като треньор до страничната линия, който дава инструкции на куотърбека си.
Двамата обядваха на следващия ден след празника. Саманта предпочиташе да избягва да говори за съдебни дела, за Донован, за Райзър, за “Лоунрок Коул” и така нататък, всъщност за каквото и да е, свързано с Брейди, Вирджиния и Апалачите. Но докато побутваше салатата си, осъзна, че би трябвало да е признателна за делото. Без него почти нямаше да има за какво да разговаря с баща си. А сега можеха да го обсъждат с часове.
Той говореше тихо, а очите му шареха напред-назад, като че ли ресторантът беше пълен с шпиони.
– Имам свой човек в Националния съвет по безопасност на транспорта. – Беше самодоволен както винаги, когато разполагаше с уличаваща вътрешна информация. – Донован не е дал сигнал за помощ. Летял е на височина от две хиляди и сто метра при ясно време, без никакви признаци на опасност, а после е изчезнал от радара. Ако е имал проблем с двигателя, разполагал е с предостатъчно време да съобщи за него и за точното си местонахождение.
– Може би просто е изпаднал в паника – предположи Саманта.
– Не се съмнявам, че е изпаднал в паника. Самолетът е бил извън контрол, всеки би изпаднал в паника, по дяволите.
– Могат ли да разберат дали е използвал автопилота?
– Не, самолетът е малък и няма черна кутия, така че няма и данни за случилото се. Защо питаш за автопилота?
– Защото веднъж, докато летяхме, Донован ми каза, че понякога си дремва. Доспивало му се от бръмченето на двигателя, затова просто включвал автопилота и заспивал. Не съм сигурна как точно става, но може ли човек да заспи и по случайност да натисне неподходящо копче? Възможно ли е?
– Много неща са възможни, Саманта, а и тази теория ми допада повече от сценария за нечестна игра. Трудно ми е да повярвам, че този самолет е бил свален. Би било убийство и е твърде рисковано за който и да било от онези, с които той се беше захванал. “Лоунрок Коул”, “Крол Майнинг”, “Каспър Слейт” – всички са негодници, няма съмнение, но биха ли поели риска да извършат убийство и да бъдат заловени? Съмнявам се. При това на толкова известен човек? Убийство, което със сигурност ще бъде разследвано докрай? Не ми се вярва.
– Джеф обаче е убеден.
– Той гледа на нещата по различен начин и аз го разбирам. Съчувствам му. Но какво ще спечелят, ако свалят Донован? По делото срещу “Крол Майнинг” още три фирми седят на масата на ищците, при това, длъжен съм да добавя, много по-опитни в исковете, свързани с токсични отпадъци, от Донован.