– Документите са били у него.
Маршал се замисли за момент.
– Другите три фирми разполагат ли с документите?
– Съмнявам се. Останах с впечатлението, че са скрити някъде.
– Е, както и да е, “Крол” не го знаят, все още не. Всъщност, ако бях адвокат на “Крол”, бих допуснал, че всички прависти от екипа на ищеца имат достъп до документите. Така че какво биха спечелили, ако отстранят само един от четиримата адвокати?
– Ако следваме твоята логика, “Лоунрок Коул” и “Каспър Слейт” биха имали огромен стимул да го отстранят. В това дело Донован е самотен стрелец, както се изразяваш ти. Единствен адвокат. Той умира и само след двайсет и четири часа парите за съдебните разходи са оттеглени. Край с делото. Те печелят.
Маршал поклати глава. Отново се озърна – никой не забелязваше присъствието им.
– Виж, Саманта, ненавиждам компании като “Лоунрок” и адвокатски кантори като “Каспър Слейт”. Посветих цялата си кариера на борбата с такива негодници. Презирам ги, ясно? Обаче те имат почтена фасада – по дяволите, акциите на “Лоунрок” се търгуват публично. Никога няма да ме убедиш, че са способни да убият адвокат, който ги съди. “Крол” са друга работа – това е бандитска фирма, собственост на богат гангстер, който обикаля по света и създава неприятности. “Крол” са способни на всичко, но пак те питам – защо? Убийството на Донован в крайна сметка няма да им помогне.
– Да говорим за друго.
– Извинявай, той ти беше приятел и аз много го харесвах. Напомняше ми на мен като млад.
– Смазващо е. Трябва да се върна, а не съм сигурна, че го искам.
– Вече имаш клиенти. Истински хора с истински проблеми.
– Знам, татко. Аз съм истински адвокат, а не бурмичка в корпоративна фирма. Ти печелиш.
– Не съм го казал и не е някакво съревнование.
– Повтаряш го от три години, пък и за теб всичко е съревнование.
– Малко сме раздразнителни, а? – Маршал се пресегна през масата и докосна ръката ѝ. – Извинявай. Знам, че седмицата ти беше наситена с емоции.
Неочаквано очите ѝ се навлажниха и гърлото ѝ се сви.
– Хайде да си тръгваме – помоли тя.
25
Бяха четирима – всичките едри, гневни, грубовати хора, двама мъже и две жени на възраст от четирийсет и пет до шейсет години, допускаше тя, с прошарена коса, паласки от тлъстини и евтини дрехи. Бяха дошли в града на гости на майка си за празника, но сега се оказваха принудени да останат, да не отидат на работа и да се оправят е правната каша, която не бяха създали. Докато се приближаваше пеша, Саманта ги видя да се навъртат край входната врата и да чакат нетърпеливо правната служба да отвори. Инстинктивно се досети кои са и какво искат. Зачуди се дали да не се шмугне в магазина за одеяла на Бети и да се скрие за около час, обаче за какво щяха да си говорят с Бети? Вместо това заобиколи и влезе през задния вход. Светна, направи кафе и накрая отиде отпред и отключи вратата. Те все още чакаха и все още бяха ядосани; нещата се влошаваха от доста време.
– Добро утро – поздрави Саманта с възможно най-ведрия си тон, но дори за слепец беше ясно, че следващият един час изобщо няма да бъде приятен.
Водачът им, най-възрастният, изръмжа:
– Търсим Саманта Коуфър. – И пристъпи напред, следван от останалите трима.
– Аз съм – каза тя, все още усмихната. – Какво мога да направя за вас?
Една от сестрите рязко ѝ подаде някакъв сгънат доку« мент и попита:
– Вие ли написахте това за Франсин Кръмп?
Другият брат додаде:
– Завещанието на майка ни. – Изглеждаше готов всеки момент да я заплюе в лицето.
Последваха я в заседателната зала и седнаха около масата. Саманта учтиво им предложи кафе, а когато и четиримата отказаха, отиде в кухнята и бавно си наля една чаша. Протакаше, чакаше да дойде още някой. Беше осем и половина и обикновено по това време Мати се затваряше в кабинета си и си бъбреше с Донован. Днес обаче надали щеше да пристигне преди обед. Саманта се настани начело на масата с чаша прясно сварено кафе. Джона, на шейсет и една години, живееше в Бристол. Ирма, на шейсет, живееше в Луивил. Юна Фей, на петдесет и седем, живееше в Роум, Джорджия. Лони, на петдесет и една, живееше в Ноксвил. Делос, “изтърсакът”, на четирийсет и пет, живееше в Дърам и в момента беше у дома с “мама”, която беше много разстроена. Бяха прекарали напрегнат Ден на благодарността. Саманта си водеше бележки и се опитваше да спечели известно време, за да могат посетителите ѝ да се успокоят. След десетминутен монолог от тяхна страна обаче те явно се готвеха за кавга.