– Какво е “Маунтин Тръст”, по дяволите? – попита Джона.
Саманта много подробно им описа организацията.
Юна Фей каза:
– Мама твърди, че не е чувала за никакъв тръст. На вас ви било хрумнало. Така ли е?
Саманта обясни търпеливо, че госпожа Кръмп е потърсила съвета ѝ относно това на кого да завещае имота си. Искала да го остави на човек или на дружество, което ще го пази и няма да допусне там да се осъществява открит въгледобив. Саманта проучила и намерила две подходящи неправителствени организации в Апалачите.
Слушаха я внимателно, но не чуваха нито дума.
– Защо не ни уведомихте? – попита грубо Лони.
Петнайсет минути след началото на разговора вече беше ясно, че в това семейство няма никаква йерархия. Всеки от тях искаше да командва. Всеки се опитваше да е главният. Колкото и да беше напрегната, Саманта запази спокойствие и се помъчи да ги разбере. Не бяха богати хора, всъщност с мъка успяваха да се задържат в средната класа. Каквото и да беше наследството, за тях щеше да бъде голям късмет, от който несъмнено се нуждаеха. Семейният имот беше осемдесет акра, много повече, отколкото някога щеше да притежава който и да е от тях.
Саманта им обясни, че клиентката ѝ е Франсин Кръмп, а не семейството на Франсин Кръмп. И че клиентката ѝ не е искала децата ѝ да знаят какво прави.
– Мислите, че тя ни няма доверие? На нас, собствената си кръв и плът? – попита Ирма.
Съдейки по разговорите си с Франсин, на Саманта ѝ беше ясно като бял ден, че тя няма доверие на децата си, нищо че са собствената ѝ плът и кръв. Но отговори спокойно:
– Знам само онова, което ми е казала клиентката ми. Тя много ясно обясни какво иска и какво не иска.
– Вие сте внесли разкол в семейството ни, схващате ли? – попита Джона. – Забили сте клин между една майка и петте ѝ деца. Не знам как е възможно да извършите такава подлост.
– Това е нашата земя – изломоти Ирма. – Нашата земя.
Лони потупа с> пръст слепоочието си и заяви:
– Мама не е с всичкия си, ако ме разбирате. От известно време не е наред, може да има алцхаймер или нещо подобно. Страхувахме се да не направи някоя глупост със земята, ама чак такава!
Саманта им обясни, че заедно с още две адвокатки са прекарали много време с госпожа Кръмп в деня, когато е подписала завещанието си, и че и трите са убедени, че тя прекрасно е съзнавала какво прави. Била е дееспособна, а това е законовото изискване. Завещанието ще издържи в съда.
– По дяволите завещанието! – изстреля в отговор Джона. – Няма да стигне до съда, защото ще го промените.
– Това зависи от майка ви – увери го Саманта.
Юна Фей погледна телефона си и каза:
– Мама и Делос са тук. Паркирали са отвън.
– Може ли да влязат? – попита Лони.
– Разбира се – отговори Саманта.
Нямаше какво друго да каже.
Франсин изглеждаше още по-немощна и крехка, отколкото преди месец. Петте ѝ деца помогнаха на скъпата си майка да се дотътри от входната врата през коридора към заседателната зала. Настаниха я на стол и се скупчиха край нея. После всички впериха поглед в Саманта. Франсин беше на седмото небе от оказаното ѝ внимание и се усмихна на адвокатката си.
– Давай, мамо, кажи и на нея каквото каза на нас за подписването на завещанието, че не си спомняш…
Юна Фей го прекъсна:
– И че не си чувала за “Маунтин Тръст” и не искаш те да вземат земята ни. Хайде.
– Това е нашата земя – заяви Ирма за десети път.
Франсин се поколеба, като че ли имаше нужда да продължат да я подканят, и накрая каза:
– Наистина вече не харесвам това завещание.
На Саманта ѝ се искаше да попита: Какво са ти сторили, бабче, да не би да са те вързали за някое дърво и да са те натупали с дръжката на метлата? Как мина вечерята в Деня на благодарността децата си предаваха новото завещание от ръка на ръка и се пенеха, обзети от неистова ярост? Преди да успее да реагира, в стаята влезе Анет и поздрави с “добро утро”. Саманта побърза да я представи на семейство Кръмп, а Анет също толкова бързо се ориентира в положението и си дръпна стол да седне. Конфронтациите не я плашеха и точно в този момент на Саманта ѝ идеше дал прегърне.
– Семейство Кръмп са недоволни от завещанието, което изготвихме миналия месец.
– Недоволни сме и от вас – добави Джона. – Не проумяваме как е възможно да действате зад гърба ни и да ни отрежете така. Нищо чудно, че адвокатите навсякъде се ползват с лошо име. По дяволите, заслужавате си го.
Анет попита хладно:
– И кой намери новото завещание?