Выбрать главу

– Разбира се – съгласи се Мати, – но в качеството си на изпълнител на завещанието му ще ми трябва опис на всичко, което изнасяте от тук.

– Разбира се, след като бъдете назначена.

Двама агенти вече отваряха шкафовете.

– На всичко – почти се провикна Мати.

– Да, да – махна с ръка Фромайър. – Довиждане, госпожи. – Докато трите адвокатки излизаха от стаята, той додаде: – Между другото, друг наш екип в момента претърсва дома му. Просто ви осведомявам.

– Страхотно, и какво точно търсят там?

– Ще трябва да прочетете заповедта за обиск.

Бяха дълбоко смутени и подозираха, че някой ги наблюдава, затова решиха да не се връщат в Службата. Намериха си сепаре в дъното на едно кафене и се почувстваха на малко по-сигурно място. Мати, която не се беше усмихвала от седмица, почти се засмя, когато каза:

– Нищо няма да намерят в компютрите. Джеф свали всички харддискове миналата сряда, преди погребението.

– В такъв случай ще се върнат да търсят тях – каза Саманта.

– На кого му пука – сви рамене Мати. – Не можем да контролираме действията на ФБР.

– Нека да изясним нещо – намеси се Анет. – “Крол Майнинг” смятат, че по някакъв начин Донован се е добрал до документи, които не би трябвало да има, и това вероятно е точно така. Сега, след като има заведено дело, “Крол” са ужасени, че ще бъдат разобличени. Отиват при прокурора, който започва разследване, вероятно за кражба, и изпраща здравеняците да намерят документите. След смъртта на Донован те си въобразяват, че той вече няма как да крие документите.

– Почти – каза Мати. – “Крол Майнинг” използват прокурора, за да сплашат ищците и техните адвокати. Заплашват с наказателно дело и със затвор, за да принудят опонентите си да се предадат бързо-бързо. Стар номер и върши работа.

– Още една причина да избягвам съдебните дела – каза Саманта.

– Наистина ли си изпълнител на завещанието му? – попита Анет.

– Не, Джеф е. Аз съм адвокат на изпълнителя на завещанието и на имуществото. Донован актуализира завещанието си преди два месеца. Държеше да е така. Оригиналът открай време е в сейфа ми в банката. Оставя половината си имущество на Джуди и на дъщеря им, част от него в попечителски фонд, а другата половина разделя на три. Една трета на Джеф, една трета на мен и една трета на група неправителствени организации в Апалачите, включително на Службата за правна помощ. С Джеф отиваме в съда в сряда сутринта, за да открием процедурата по легализиране на завещанието.

Явно първата ни работа ще бъде да получим опис от ФБР.

– Джуди знае ли, че не е изпълнител на завещанието? – попита Анет.

– Да, говорихме няколко пъти след погребението. Тя няма нищо против. Двете поддържаме добри отношения. А тя и Джеф… това е друг въпрос.

– Имаш ли представа какво включва наследството?

– Всъщност не. Харддисковете са при Джеф и той в момента изготвя списък на неприключените дела, някои от които ще се точат с години. Делото за долината Хамър тъкмо бе внесено и аз допускам, че адвокатите на другите ищци ще поемат щафетата и ще го продължат. Засега делото “Райзър” е преустановено. Има устно споразумение със “Стрейхорн Коул” по делото “Тейт” за милион и седемстотин хиляди долара.

– Вероятно има и пари в банката – каза Анет.

– Сигурна съм. Освен това той водеше и десетина по-малки дела. Не знам какво ще стане с тях. Може да успеем да се справим с няколко, но не с много. Неведнъж съм предлагала на Донован да си намери партньор или добър сътрудник, но той обичаше да работи сам. Рядко се вслушваше в съветите ми.

– Той те обожаваше, Мати, знаеш го – увери я Анет.

Смълчаха се за минута в памет на мъртвия. Сервитьорката им доля кафе и докато се отдалечаваше, Саманта установи, че е същото момиче, което я беше обслужило по време на първото ѝ посещение в “Брейди Грил”. Донован тъкмо я беше спасил от ареста и от Роуми. Мати я чакаше в Службата за правна помощ за интервю. Не бяха минали и два месеца, а ѝ се струваха години. Донован вече беше мъртъв, а те обсъждаха наследството му.

Мати преглътна мъчително.

– Трябва да се срещнем с Джеф днес следобед и да обсъдим някои въпроси. Само ние трите, и то не в канторите.

– Защо и аз? – попита Саманта. – Аз съм просто стажант. Само минавам оттук, както често казваш.

– Имаш основание – каза Анет.

– Джеф иска да присъстваш – настоя Мати.

26