Хелдън погледна към скъсаното сако, после отново към Ноъл.
— Йохан уби някого.
— Кого?
— Не зная, наистина не зная. Но беше някаква важна личност.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Холкрофт я наблюдаваше внимателно. Опитваше се да разбере дали тя не скрива нещо от него. Като че ли му разказваше всичко, което знаеше, макар то да не бе много.
— Една вечер, около месец и половина преди да напуснем Бразилия — започна Хелдън, — се прибрах след лекции. Тогава живеехме извън града. Някаква тъмна лимузина беше спряла пред къщи и аз паркирах зад нея. Бях тръгнала към верандата, когато чух отвътре викове и шум от борба. Бях много изненадана, още повече, че не можех да разпозная гласа на човека, който крещеше: „Престъпник! Убиец! Значи си бил ти!“ и други подобни. Изтичах вътре и заварих Йохан и някакъв мъж в антрето. Той ме видя и му кресна да мълчи. Онзи понечи да го удари, но брат ми е много силен, хвана го за ръцете и го изблъска навън. Мъжът се развика, че и други знаели и искали да видят Йохан на бесилото заради убийството и че ако той не си получи заслуженото, самите те щели да го убият. Беше паднал на стълбите и крещеше оттам, после стана и се затича към лимузината си. Йохан се спусна след него. Наведе се и му каза нещо в прозорчето, онзи се изплю в лицето му и потегли.
— Ти попита ли брат си какво става?
— Разбира се, но Йохан каза само, че човекът не бил с всичкия си. Загубил голяма сума в някаква сделка и напълно се побъркал.
— Ти не му повярва, нали?
— Може би щях, но точно тогава той започна да ходи на някакви тайни срещи. Понякога се прибираше много късно или не се връщаше дни наред, а поведението му стана доста странно. След няколко седмици взехме самолет за Ресиф, след което сменихме името си и напуснахме страната. Сигурно беше убил някой много богат и влиятелен човек, който е имал силни приятели.
— Разбра ли някога кой е бил мъжът, когото си заварила у вас онази вечер?
— Не. Спомних си, че съм го виждала някъде, но не можех да се сетя къде. Йохан не искаше да ми каже и дори ми забрани отново да повдигам въпроса. Имало неща, които не бивало да ми се казват.
— Ти примири ли се?
— Да. Опитай се да разбереш. Ние бяхме деца на нацист и знаехме какво означава това — често най-добре беше да не се задават въпроси.
— Но е трябвало да знаеш какво става.
— Не ме разбирай погрешно — непрестанно ни обучаваха и ние се ориентирахме много добре в обстановката. Успяхме да се отървем от евреите, които се опитваха да изтръгнат информация от нас. Свикнахме да различаваме войник на „Одесса“ или маниак от „Рахе“, научихме десетки номера, с помощта на които им се изплъзвахме.
Ноъл трудно възприемаше чутото.
— Нещо като всекидневната подготовка за участието в училищния празник. Доста абсурдно звучи.
— Преди три седмици би могъл да мислиш така — каза тя и хвана ръката му, — но днес вече не. Не и след това, което се случи преди няколко часа.
— Какво искаш да кажеш?
— В колата ти казах — съжалявам, че ти липсва подготовка.
— А аз ти отговорих, че я получавам в движение.
— Да, но е недостатъчна. Йохан ми заръча да те науча на каквото мога. Искам внимателно да ме слушаш, Ноъл. Опитай се да запомниш всичко, което ще ти кажа.
— Слушам те — Холкрофт усети загрижеността в погледа й. Ръката й го стискаше здраво. Думите, с които започна, бяха:
— Отиваш в Берлин. Искам да се върнеш оттам.
От време на време на Ноъл му идваше да се усмихне или още по-лошо — да се изсмее на глас, но мрачната й сериозност го възпираше. Спомни си, че този следобед бяха загинали трима мъже. Той и Хелдън спокойно можеха да са сред тях. Затова се съсредоточи и се опита да запомни всичко.
— Няма време да ти се издаде фалшив паспорт — това отнема дни. Имаш пари, купи си билет за още едно място в самолета. Бъди внимателен през цялото време, не допускай някой да седне до теб — пътят ти винаги трябва да е свободен. Не пий и не яж нищо, което не си донесъл със себе си.
За секунди пред него изникна споменът за инцидента от британския Боинг 747 с флакона стрихнин.
— Този съвет няма да го забравя за нищо на света.
— Човек се разсейва, приисква му се да пийне едно кафе или чаша вода. В никакъв случай не го прави.
— Добре, няма. А когато пристигна в Берлин.
— Във всеки голям град — поправи го тя. — Намери си малък хотел в оживен квартал, в който порнографията, проституцията и търговията с наркотици са основната индустрия. На рецепцията няма да се интересуват от истинското ти име. Един мой познат може да ни даде името на такъв хотел в Берлин…
Тя продължи да му описва различни тактики и методи; даваше му идеи как да измисля свои варианти…