Освен с шлифер, той вече разполагаше с мушама и кафяво палто плюс стар туристически каскет, тъмна мека шапка със смачкано дъно и кепе с подвижна козирка. Всичко, което си купи, беше износено с изключение на двата чифта обувки. Едните бяха с дебела каучукова подметка, а другите занесоха на обущар на същата улица, за да залепи гумен пласт върху кожените им подметки.
Хелдън влезе в неугледния вход на един магазин четири пресечки по надолу от обущарницата и му каза да я изчака отвън. Появи се след десетина минути с перфориран цилиндър в ръка — заглушител за пистолета му.
Сега той имаше необходимите дрехи и оръжие. Готвеше се да се изправи срещу врага си след съвсем кратък период на обучение. Веднъж вече се бе сблъскал с него в уличките на френското село Монтрьо фо Йон; бе го видял как умира. Къде се спотайваше той сега?
Хелдън бе сигурна, че врагът временно е изгубил дирите им, че още на летището ще се лепне за Ноъл, но той не можеше да му се изплъзне в Берлин.
А трябваше да успее — на всяка цена. Тя искаше той да се върне и щеше да го чака.
Отбиха се в малко кафене, където обядваха и пиха вино. Хелдън пак телефонира и се върна при него с името на хотела в Берлин. Намираше се в Хюренвертел — онази част на града, където сексът беше леснодостъпна стока.
Тя държеше ръката му, опряла лицето си в неговото. Само след няколко минути трябваше да се разделят и той да вземе такси до „Орли“.
— Пази се, скъпи.
— Не се притеснявай за мен.
— Не забравяй това, което ти казах. Ще ти бъде от полза.
— Няма.
— Най-трудно е да възприемеш действителността такава, каквато е. Ще започнеш да се питаш: „Защо точно аз? Защо точно на мен се случва?“ Не мисли за това, просто го приеми като съдбовна предопределеност.
За тебе вече нищо няма да е същото. Нищо няма да е като преди.
— Приел съм го. Освен това тези събития ме срещнаха с теб.
Тя погледна встрани, после отново към него.
— Когато намериш хотела в Берлин, вземи си някоя проститутка от улицата. Добро прикритие е. Дръж я до срещата с Кеслер.
Самолет 707 на „Ер Франс“ приближи берлинското летище „Темпелхоф“. Ноъл седеше вдясно от пътеката, мястото до него бе свободно.
„Имаш пари, купи билет за още едно място… не допускай някой да седне до теб — пътят ти трябва да е винаги свободен.“
Жена, оцеляла след толкова изпитания, го бе учила, за да оцелее, помисли си Холкрофт. Когато каза на майка си колко й се възхищава, тя му отговори, че единственото й постижение е, че е оцеляла. Гласът й идваше от около четири хиляди мили, но той усети, че тя произнесе тази дума с гордост.
Беше му казала, че малко ще попътува, което означаваше, че ще изчезне за няколко седмици. Още преди тридесет години тя бе усвоила безценното умение да се изплъзва и да се крие. Господи, тази жена наистина бе невероятна! Ноъл се чудеше какво ли ще предприеме. След няколко дни той щеше да се обади на Сам Буоновентура и се надяваше дотогава Сам да е получил новини от нея.
Митническите процедури на летище „Темпелхоф“ протекоха експедитивно. Холкрофт влезе в чакалнята, намери мъжката тоалетна и сглоби пистолета си.
Взе такси до „Тиргартен парк“, както бе инструктиран. В колата отвори куфара, извади износеното кафяво палто и туристическия каскет и си ги сложи. Таксито спря, той плати сметката, слезе и като внимаваше да не се блъсне в някой минувач, тръгна към парка. Седна на една свободна пейка и се огледа. Никой не му се стори подозрителен. Той стана бързо и напусна парка. Наблизо имаше стоянка за таксита и той се нареди на опашката. Беше нащрек: очакваше преследвачът му да се появи всеки момент. Денят преваляше, сенките ставаха все по-плътни и удължени и му бе все по-трудно да забележи каквото и да било.
Дойде редът му и той каза на шофьора имената на две улици, които бяха на три пресечки северно и четири пресечки западно от хотела му. Шофьорът се ухили и заговори със силен немски акцент, но съвсем правилно:
— Господинът иска да се забавлява? Имам приятели, Herr Amerikaner. Никакви рискове от френска болест.
— Погрешно сте ме разбрали. Правя социологическо проучване. Имам среща с жена си.
Продължиха мълчаливо по берлинските улици. На всеки завой Ноъл се обръщаше да провери дали не ги преследват. Колите зад тях се сменяха и никоя не му правеше впечатление. Спомни си думите на Хелдън: „Обикновено си служат с предаватели. Съвсем проста промяна в облеклото ти, например ако си сложиш това палто и някоя шапка, ще ги обърка. Получават инструкции, че преследваният обект е само по сако и без шапка, а той вече е изчезнал“.
Дали някъде се бяха спотаили хора да гледат за такси, в което пътникът отговаря на точно определено описание? Все още не можеше да каже. Знаеше само, че засега не вижда „опашка“.