Ноъл закрачи припряно до самия бордюр на улицата, готов всеки момент да потъне в движението по платното. На ъгъла зави вдясно и се сля с тълпата, насъбрала се около два механични пластмасови манекена, които демонстрираха сексуален акт върху меча кожа. Отвсякъде го блъскаха лакти, куфарчето го удари по крака, а след това му се стори, че някой, също пострадал от острите му ръбове, му го дръпна напред. Дръпна го… можеше и да му го вземе и документите в него да стигнат до хората, от които той ги пазеше. Не беше толкова наивен, че да остави писмото на Хайнрих Клаузен и по-важните документи, които бе получил в Женева. Нямаше да намерят в него нито цифри, нито източници, а само имена, написани върху бланки на банката — пълни глупости за един обикновен крадец, но онзи, който знае какво търси, щеше да получи ценна информация.
Хелдън го бе посъветвала дори и тях да не взима, но той не я послуша, защото му се струваше, че непознатият Ерих Кеслер би го помислил за смахнат, ако не подкрепи с някакви доказателства невероятната си история.
Ако го следяха, най-разумно би било да остави куфарчето на сигурно място. Но къде? Естествено не в хотела. В шкафче на жп гара или автогара? Не, за един опитен крадец би било детска игра да го отвори.
Освен това тези документи му бяха нужни като доказателство пред Ерих Кеслер.
Управителят ме познава. Попитайте за резервираната от мен маса.
Тръгна към заведението на Курфюрстендам щрасе по две причини. По пътя щеше да разбере дали някой го преследва, а когато стигнеше там, щеше да изчака Кеслер или да остави куфарчето при управителя.
Отдели се от тълпата на улицата, огледа се за своя преследвач и потърси с поглед свободно такси. Видя едно по средата на улицата между двете пресечки и се затича нататък.
Щом се качи в него, рязко се обърна назад. Мъжът с коженото яке се беше качил на малък мотопед и се придвижваше, като с единия крак се отблъскваше от бордюра. Ноъл видя и други да се промъкват между колите по същия начин.
Мъжът спря да бута мотопеда си, завъртя се към тротоара, сякаш изведнъж се бе заприказвал с някой познат, но номерът му излезе доста плосък, тъй като никой не се бе спрял до него. Ноъл каза на шофьора адреса на заведението и потеглиха.
Онзи ги последва. Ноъл го наблюдаваше през задното стъкло. Берлинчанинът не бе по-неопитен от човека със зеления фиат. Караше на разстояние няколко коли зад тях, от време на време внезапно се подаваше отстрани, за да види дали обектът е все още пред него.
Безсмислено бе да го наблюдава повече. Холкрофт се обърна напред на седалката и се опита да обмисли по-нататъшните си действия.
Преследвачът ти не би желал да се срещне лице в лице с теб… Ако усетиш, че той се стреми към пряк конфликт…
Но искаше ли Ноъл да разбере това? Беше ли готов за сблъсъка? Не беше сигурен. Той не бе от онези, които умишлено поставят на изпитание смелостта си. Но някой бе насочил колата си право към Ричард Холкрофт и го бе смазал в стената на улица в Ню Йорк.
Страхът го правеше предпазлив, но гневът му вдъхваше смелост. Вече знаеше отговора съвсем точно. Той искаше да хване мъжа с черното яке. И щеше да го хване на всяка цена.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Плати на шофьора и слезе от таксито, без да бърза, за да може човекът с мотопеда, който бе спрял на известно разстояние от тях, да го види.
Ноъл тръгна бавно по тротоара и влезе в локала. Застана на стълбите, които водеха надолу към ресторанта и го огледа. Залата започваше от по-ниско ниво и таванът й бе висок. Вътре имаше доста хора, които видя сред облак от цигарен дим; още от стълбите се усещаше силната миризма на ароматизирана бира. От тонколоните звучеше баварска Biermusik. В централната част бяха подредени в редица дървени маси. Мебелите бяха тежки и солидни.
Той видя сепаретата в дъното на залата от двете й страни, за които Кеслер му бе споменал. Около всяка маса висеше червена завеса на квадратчета. От сепаретата чудесно се виждаха входът и стълбите към залата, но ако посетителите желаеха, можеха да се изолират в някое от тях, като спуснат завесата.
Холкрофт слезе по стълбите и се обърна към едрия мъж, който седеше зад дървена преграда от едната страна.
— Извинете, говорите ли английски?
Човекът вдигна поглед от книгата с резервациите.
— Мислите ли, сър, че в Берлин има служител в ресторант, който да не говори английски?
Ноъл се усмихна.
— Чудесно. Търся управителя.
— Той е пред вас. Какво обичате? Маса ли желаете да запазите?