Ноъл разказа за крупната кражба отпреди тридесет години. Не премълча нито един от фактите, както бе направил с Гретхен.
— …пари, които дошли от окупираните територии, от разграбване на музеи и продажба на произведения на изкуството. Ведомостите на Вермахта били фалшифицирани, милиони били откраднати от Военно министерство и от… не мога да си спомня точно името, пише го в документите… индустриалния комплекс. Парите били прехвърляни в банка в Швейцария с помощта на човек на име Манфреди.
— Манфреди ли? Името ми е познато.
— Това не ме изненадва — каза Холкрофт. — Въпреки че не вярвам да е бил споменаван много често. Кога сте го чули?
— Не зная. Предполагам, след войната.
— От майка си ли?
— Не мисля. Тя умря през юли четиридесет и пета. Бе прекарала по-голямата част от живота си в болница. От някой друг… не зная.
— Къде живяхте след смъртта на родителите си?
— С брат ми отидохме при брата на майка ми. За щастие той беше възрастен и нямаше нищо общо с нацистите, така че не го преследваха след войната. Но моля ви, продължете.
Ноъл изреди поставените от директорите на банката изисквания към компетентността на тримата участници в плана, според които Гретхен Бомънт бе неподходяща. Разказа на Кеслер за забулената в тайна имиграция на Фон Тиболтови в Рио; онова, което знаеше за раждането на Хелдън и убийството на майка им, за бягството на тримата от Бразилия.
— От пет години живеят в Англия под името Тенисън. Йохан фон Тиболт сега се казва Джон Тенисън. Репортер е на „Гардиън“. Съпругът на Гретхен се казва Бомънт. Преди няколко месеца Хелдън се е преместила в Париж. Не съм се срещал с брат им, но се сприятелих с Хелдън. Тя е забележителна жена.
— Тя ли е човекът, с когото сте говорили снощи?
— Да — отвърна Холкрофт. — Трябва да ви разкажа за нея, за това, което е преживяла и преживява в момента. Тя и още хиляди като нея са част от същата история.
— Като че ли се досещам за какво става дума — каза Кеслер. — Die Verwünschten Kinder.
— Моля?
— Die Verwünschten Kinder. „Verwünshung“ на немски означава проклятие или прокълнат.
— Децата на прокълнатите — досети се Ноъл. — Хелдън използва същата фраза.
— Те сами са се нарекли така. Хиляди млади хора, вече не толкова млади, напуснали страната, измъчени от непосилното бреме на вината заради нацистка Германия. Те се отрекли от всичко немско, променили самоличността си, начина си на живот. Подобно нещо се случи и с много млади американци, които заминаха за Канада и Швеция в знак на протест срещу американската политика във Виетнам. Преселниците образуват общности в страната, където отиват, но не могат да се откъснат от корена си, остават германци или американци. Имигрират на групи, уповават се един на друг и черпят сила от същото това минало, от което са се отрекли. Чувството за вина е доста болезнено и с него се живее трудно. Разбирате ли ме?
— Не съвсем — призна Холкрофт. — Може би защото мисленето ми е различно. Не бих поел чужда вина.
Кеслер погледна Ноъл в очите.
— Мисля, че грешите. Казахте, че няма да изоставите плана въпреки всички ужасни неща, които са ви се случили.
Холкрофт се замисли върху думите на професора.
— Донякъде имате право. Но обстоятелствата са много по-различни. Аз не съм принуден да напусна страната си. Трябва да извърша нещо, за което съм предопределен. Поне така ми се струва.
— Значи не сте от прокълнатите — каза Кеслер, — а от избраните, така ли?
— Да, мисля, че в известен смисъл съм привилегирован.
Ученият кимна.
— Привилегированите също имат определено име. Може би сте го чували. Sonnenkinder.
— Sonnenkinder? — Ноъл сбърчи вежди. — Сякаш ми е познато от някоя дисциплина, в която не съм се представил особено блестящо. Като че ли антропология.
— По-скоро философия — помогна му Кеслер. — Това е философска концепция, развита от Томас Дж. Пери през двадесетте години на миналия век в Англия. Преди него швейцарецът Бахофен е работил върху нея, а в Мюнхен неговите ученици продължават делото му. Според тази теория Sonnenkinder или Децата на слънцето съществуват от векове редом с обикновените хора. Те са най-блестящите сред нас, създават епохите и управляват историята… Те са привилегированите.
Холкрофт кимна.
— Да, спомних си. Накрая тяхната привилегированост става причина за падението им. Някакви кръвосмесителни връзки, доколкото си спомням.
— Това е само теория — каза Кеслер. — Отново се отклонихме. С вас е приятно да се разговаря. Споменахте за опасностите, които грозят дъщерята на Фон Тиболт.