Кеслер поклати глава.
— Аз съм толкова далеч от тези неща… Въобще не би ми хрумнало да постъпя така.
— Преди три седмици и аз не бих се сетил. Оставете ме на някоя таксиметрова стоянка. Ще отида до хотела, за да взема багажа си.
— Глупости. Аз ще ви закарам.
— Повече не бива да ни виждат заедно. Това може да ни навлече неприятности.
— Ще трябва да се вслушам в съветите ви. А кога ще се видим?
— Ще ви се обадя от Париж. След един-два дни ще се срещна с Фон Тиболт. После тримата ще заминем за Женева. Имаме на разположение малко време.
— Заради детектива от Ню Йорк ли?
— Не само. Ще ви обясня, когато се срещнем отново. Виждам едно такси на ъгъла.
— Сега какво ще правите? По това време едва ли има полети…
— Ще чакам на летището, ако трябва. Не ми се стои сам в хотелската стая. — Колата спря и Холкрофт посегна да отвори вратата.
— Благодаря, Ерих. Съжалявам.
— Няма защо, приятелю. Обадете ми се.
Русият мъж седеше неподвижно зад бюрото в библиотеката на Кеслер. Очите му святкаха яростно, гласът му беше напрегнат.
— Повтори всичко отново. Дума по дума. Нищо не пропускай.
— Какъв е смисълът? — попита Кеслер от другия край на стаята. — Десет пъти ти го разказах. Припомних си го много добре.
— Още десет пъти ще го повториш! — изкрещя Йохан фон Тиболт. — Тридесет пъти, четиридесет пъти! Кой е той? От кого е изпратен?
— Не знаем — отвърна ученият. — Няма как да го разберем.
— Напротив, има! Не проумяваш ли, че отговорът се крие в това, което онзи е казал на Холкрофт? Сигурен съм. Чувал съм същите думи и преди. Там е ключът!
— За Бога, човекът беше в ръцете ти — каза Кеслер с твърд глас. — Щом ти не си могъл да научиш нещо от самия него, защо мислиш, че ще разберем повече от това, което Холкрофт ми каза? Трябвало е да го пречупиш.
— Нищо не му влияеше. Беше се упоил.
— И затова му преряза гърлото с жица и го хвърли на американеца. Постъпката ти е като на истински маниак!
— Не е вярно — възрази Тенисън. — Просто действах последователно. Холкрофт трябва да бъде убеден, че Волфсшанце са навсякъде, насъскват, заплашват, пазят… Да се върнем отново на разговора им. Според Холкрофт мъжът не се е страхувал да умре. Как го казал той? „Аз съм подготвен. Ние всички сме готови. Ние ще те спрем. Ще спрем Женева. Ако ме убиеш, друг ще дойде на мястото ми. Убий и него, ще дойде трети.“ Думи на фанатик, а според американеца не е бил такъв. Аз също видях, че не е. Не беше агент на „Одесса“, нито революционер от „Рахе“. Той е част от нещо друго, както казва Холкрофт.
— В задънена улица сме.
— Не съвсем. Един мой човек в Париж се занимава с идентифицирането на труповете, намерени в Монтрьо.
— От Сюрте ли е?
— Да. Той е най-добрият. — Тенисън въздъхна. — Изглежда невероятно. След тридесет години се правят първите ходове за осъществяване на плана. Само две седмици след това обаче кой знае откъде се появяват някакви хора, които, изглежда, също като нас са чакали през тези три десетилетия. Само че те се крият. Защо? Ето това е необяснимо. Защо не излязат на открито?
— Мъжът го е казал на Холкрофт: „Ние можем да вземем тези пари.“ А те не могат да ги получат, ако издадат източниците на сметката.
— Твърде елементарен отговор при такава голяма сума. Ако ги интересуваха само парите, те спокойно можеха да дойдат при нас или при банковите чиновници в случая и да преговарят от позицията на силата. Това са почти осемстотин хиляди милиона, а те щяха да поискат две трети от тях, с което, без да го знаят, щяха да подпишат смъртната си присъда. Не, Ерих, не са само парите. Трябва да потърсим нещо друго.
— Защо не помислим за истинската заплаха? — извика Кеслер. — Който и да е човекът с коженото яке или онези двамата в Монтрьо, те не са най-голямата ни грижа в момента! Отвори очите си за действителния проблем, Йохан! Британското разузнаване знае, че ти си Тинаму! Не подценявай този факт. Те знаят, че ти си Тинаму.
— Едно уточнение: те ме подозират, не са сигурни. И както ти е казал Холкрофт, скоро ще започнат да мислят, че са сгрешили, ако вече не го мислят. Всъщност положението ми гарантира голяма сигурност.
— Ти си луд! — извика Кеслер. — Ще изложиш на опасност всичко.
— Напротив — отвърна Тенисън спокойно. — Ще постигна точно обратното. Мислиш ли, че можем да имаме по-силен съюзник от MI5? Вярно е, че имаме хора в Британското разузнаване, но никой от тях не заема толкова висок пост като Пейтън-Джоунс.