— Какво за Бога искаш да кажеш? — По лицето на учения се стичаше пот, вените на врата му бяха изпъкнали.
— Седни, Ерих.
— Не!
— Седни!
Кеслер се подчини.
— Няма да търпя това, Йохан.
— Няма нужда да търпиш каквото и да било, просто ме изслушай — Тенисън се наведе напред. — Нека си сменим ролите за малко. Аз ще бъда професорът.
— Не се опитвай да ме разубедиш. С онези, които се крият от нас и се опитват да ни попречат, можем да се справим. Но не и с това. Ако те хванат, всичко отива по дяволите.
— Приятно ми е да го чуя, но не бива да мислиш така. Ако с мен се случи нещо, остават списъците с нашите хора по целия свят. Един от тях е вписан като мой заместник, така че Четвъртият райх на всяка цена ще има лидер. Но на мен нищо няма да ми се случи. Тинаму е моето прикритие. Неговото залавяне не само ще снеме подозрението от мен, но и ще увеличи престижа ми.
— Ти съвсем си се побъркал! Нали ти си Тинаму!
Тенисън се облегна назад и се усмихна.
— Защо не се вгледаме по-внимателно в нашия убиец. Преди десет години ти призна, че той е най-гениалното ми творение. Доколкото си спомням, каза още, че някога той може да се окаже и най-силното ни оръжие.
— Теоретично да. Но това беше само научна хипотеза — това също го доказах.
— Вярно е. Доста често се оттегляш в твоята непристъпна академична кула. Разбира се, нормално е човек да си има някое място, където се чувства сигурен. Но знаеш ли, ти се оказа прав. В крайна сметка тези пари не могат да ни послужат, преди да се деблокира сметката. Всичко е обвързано със закони, в които трябва да се намерят вратички. Много по-трудно ще ни бъде, отколкото когато купихме Райхстага, определения брой места в Парламента или изборите в Америка. Но за нас все пак няма да е чак така трудно, както за другите. Такова бе мнението ти преди десет години, сега то е по-вярно от всякога. В момента ние можем да предявим всякакви претенции към най-влиятелните мъже във всяко значимо правителство. От Вашингтон до Париж и Кайро, от Атина до Бейрут и Мадрид, от Лондон до Варшава и дори от самата Москва — те всички са плащали на Тинаму, за да избива противниците им. Никой няма да откаже нищо на Тинаму. Ние сме в положението на хора, които държат в ръцете си ядрена бомба.
— Която може да ни убие.
— Да, би могла — съгласи се Тенисън, — но това няма да се случи. Преди години, Ерих, се заклехме, че няма да имаме никакви тайни един от друг. Аз удържах на дадената дума, с изключение на един-единствен случай. Не ти искам прошка, защото се налагаше да взема, както се казва, ключово решение и прецених, че е редно да постъпя така.
— И какво направи? — попита Кеслер.
— Осигурих силното оръжие, за което ти бе споменал преди десет години.
— Как?
— Ти бе напълно категоричен, когато преди малко каза, че аз съм Тинаму.
— Но ти наистина си!
— Не съм.
— Моля?
— Аз съм само половината от Тинаму. По-добрата половина, естествено, но все пак съм само половината. Преди години обучих човек, с когото се редуваме при изпълнението на задачите. Той овладя занаята до съвършенство и е най-добър в света след истинския Тинаму.
Ученият гледаше Фон Тиболт с изумление, примесено със страхопочитание.
— Някой от нашите ли е? Ein Sonnenkind?
— Не, разбира се. Наемен убиец, който не знае нищо, живее в охолство и задоволява всеки свой каприз благодарение на баснословните суми, които получава. Освен това е наясно, че един ден ще трябва да плати за начина, по който живее, и е свикнал с тази мисъл. Въобще той е истински професионалист.
Кеслер разхлаби вратовръзката си.
— Трябва да ти кажа, че непрекъснато ме изненадваш.
— Още не съм свършил — отвърна Тенисън. — Скоро в Лондон ще се състои важна среща на държавни глави. Предоставя ни се чудесна възможност. Тинаму ще бъде заловен.
— Ще бъде какво?
— Съвсем правилно чу — усмихна се Тенисън. — Тинаму ще бъде заловен с рядък калибър оръжие, с което са извършени три предишни убийства. Той ще бъде хванат и убит от човека, който цели шест години го търси, но тъй като се страхува за живота си, ще пожелае името му да остане в тайна. Същият този човек ще се обади на разузнавателните служби на страната, в която е имигрирал преди години. Това е самият Джон Тенисън, европейският кореспондент на „Гардиън“.
— Боже мой — прошепна Кеслер. — Но как ще го направиш?
— Дори и ти няма да знаеш много предварително. Но дивидентът ще бъде колкото от плана в Женева. В печата ще се появи съобщението, че Тинаму е водил таен дневник, който е изчезнал — следователно някой го е откраднал. Този някой ще бъда аз. Така че Тинаму ще ни бъде полезен дори и със смъртта си.