— Искам да знам кой стои зад тези неща. Разговорът с брат ти ще ми помогне да разбера.
— Какво може да ти каже Йохан?
— Кого е убил в Рио. — Хелдън понечи да възрази, но той хвана ръката й. — Чакай да ти обясня. Мисля, че ние или по-точно аз съм в центъра на две битки, които нямат нищо общо с Женева. Ето тук сбърках — свързвах всичко с плана, а това е съвсем друго.
— Опитах се да ти обясня — каза Хелдън.
— Много време ми трябваше, за да го разбера. Но никой преди това не бе стрелял по мен, не се бе опитвал да ме отрови или да ме намушка с нож. Всички тези неща съвсем объркват мисленето. Поне при мен стана така.
— Йохан е духовно богата и обаятелна личност, Ноъл — каза тя. — Но понякога е потаен и сдържан. Това също е част от него. Животът, който води, е странен. Той прилича на водно конче, което прелита от едно място на друго, от едно свое увлечение на друго. Всичко, което прави, е съвършено и той винаги оставя диря след себе си, но не винаги иска тя да бъде разпозната.
— Той е ту тук, ту там… — прекъсна я Холкрофт. — Сякаш ми описваш някое цвете, което расте навсякъде, но трудно може да се забележи, защото се слива с околната среда.
— Точно така. Йохан може и да не ти каже какво е станало в Рио.
— Тогава ще се опитам да го убедя да го направи. Аз трябва да знам дали репутацията му е безупречна.
— Добре, да допуснем, че не е. Какво ще стане, след като разбереш?
— Той ще бъде отстранен от Женева. Знаем, че Йохан е убил някого. С ушите си си чула как един богат и влиятелен човек му крещи, че заслужава да бъде обесен за убийството. Сигурен съм, че брат ти е имал вземане-даване с Граф, а следователно и с „Одесса“. Избягал е от Бразилия, за да спаси кожата си. Погрижил се е и за вас с Гретхен, но е бягал, за да спаси собствения си живот. Това, че го преследват, може да ни създаде много проблеми. Твърде вероятно е да се опитат да го изнудват, което крие опасност от корумпиране на плана.
— Трябва ли банкерите на всяка цена да научат за това? — попита Хелдън.
Ноъл докосна леко лицето й, за да я погледне в очите.
— Трябва да им кажа. Става дума за седемстотин и осемдесет милиона и за забележителния план на трима мъже, който представлява техният жест към историята. Длъжен съм да се отнеса с подобаващо чувство на отговорност към делото им. Ако има вероятност брат ти да го изложи на опасност или да стане причина за злоупотреба със сумата, милионите трябва да останат заключени още едно поколение. Може и да не се стигне дотам. Според условията ти също имаш право да се явиш в Женева като представител на Фон Тиболт.
Хелдън задържа погледа си върху него.
— Не мога да приема, Ноъл. Йохан трябва да отиде. Той е не само по-подготвен от мен, но и напълно го заслужава. Не мога да му отнема това право.
— А аз не мога да му го предоставя, ако има опасност да провали плана. Нека да поговорим отново, след като се видя с него.
Продължителният й поглед го накара да се почувства неловко.
— Не можеш да престъпиш принципите си, нали?
— Не мога да обуздая възмущението и гнева си. Дошло ми е до гуша от корупция във висшите финансови среди. Толкова често съм се сблъсквал с нея в Америка.
— „Висшите финансови среди“?
— Баща ми използва тази фраза в писмото си до мен.
— Странно.
— Кое?
— Досега винаги го наричаше Клаузен или Хайнрих Клаузен, което звучеше по-официално и дистанцирано.
Холкрофт с кимване призна, че тя има право.
— По-странното е, че сега аз не знам повече за него, отколкото преди. Но ми описаха как е изглеждал, как е говорел и какво силно въздействие е имал върху хората.
— Ето че знаеш повече.
— Не съвсем, защото това са само впечатленията, които той е оставил у едно дете, припомнени след толкова години. Но имам чувството, че по някакъв начин съм се докоснал до него.
— Кога ти казаха родителите ти за него?
— Баща ми… с втория ми баща нищо не сме говорили. Няколко седмици след двадесет и петия ми рожден ден Алтийн ми разказа всичко. Вече се бях дипломирал и правех първите стъпки в професията си.
— В професията ти?
— Архитект съм, не си ли спомняш? Самият аз едва не бях забравил.
— Майка ти изчака да станеш на двадесет и пет, за да ти каже, така ли?
— И много правилно постъпи. Нямаше да ми е никак лесно, ако го бях научил по-рано. Боже мой! Ноъл Холкрофт беше обикновено американско момче, което ядеше чипс и хот-дог, а нещата, около които се въртеше неговият свят, бяха стадионът „Шей“ и участията на „Метс“ в бейзболния шампионат, Медисън Скуеър гардън и представянето на баскетболистите от „Никс“, колежа и приятелите му, чиито бащи бяха участвали в голямата война и всеки по своему бе удържал победа в нея. Ако бяха казали на това момче, че баща му е един от онези садистични фашисти, които показваха във филмите за войната, то просто щеше да откачи.