— Тогава защо изобщо ти го е казала?
— Страхувала се е да не науча сам, въпреки че възможността за това е била минимална. Заедно с Дик заличили всички следи за истинския ми произход и ми издали нов акт за раждане, в който пише, че съм техен син. Но истинският акт останал в Берлин: „Клаузен, дете от мъжки пол. Име на майката: Алтийн. Име на бащата: Хайнрих“. Онези, които научили, че тя изоставила съпруга си и напуснала Германия, можеха да си спомнят това след години. Тя искаше аз да съм подготвен, в случай че някой изрови този документ и реши да се възползва от него. Тогава аз ще знам какво да му отговоря — преди мен родителите ми са имали друго дете, за което не се говори в семейството и което е починало като бебе в Англия.
— Значи освен акт за раждане, е трябвало да фалшифицират и един смъртен акт.
— Да. Той се пази в някой лондонски архив.
Хелдън се облегна на паравана на сепарето.
— Семействата ни имат сходна съдба. Животът и на двама ни е съпроводен с всякакви фалшиви документи. Сигурно е цяло щастие да се живее без тях.
— Те нямат никакво значение за мен. Никога не съм назначавал или уволнявал някого заради лист хартия. — Ноъл допи чашата си. — Аз сам питам за това, което ме интересува. Възнамерявам да задам няколко доста трудни въпроса на брат ти. Искрено се надявам да получа отговорите, които очаквам.
— Аз също се надявам.
Той се наведе към нея.
— Обичаш ли ме поне малко?
— Много повече от малко.
— Остани с мен тази нощ.
— Ще остана. В твоя хотел ли?
— Не онзи на Рю Шевал. Фиктивният господин Фреска, когото измислихме онази вечер, се премести в доста по-луксозно жилище. Аз също имам приятели в Париж и един от тях е помощник-управителят на хотел „Жорж V“.
— Какво разточителство…
— Оправдано е. Аз изпитвам особени чувства към теб, а не знаем какво ни носи утрешният ден. Между другото, защо не трябваше да ходим в Аржантьой? Обеща, че ще ми кажеш.
— Видели са ни.
— Кой ни е видял?
— Някакъв мъж те е познал. Не знаем името му, но разбрахме, че е от Интерпол. Имаме човек там. Главната квартира в Париж е разпространила бюлетин с описанието ти, защото са получили сигнал от Ню Йорк, че те издирват. Подаден е от полицейски офицер на име Майлс.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Джон Тенисън слезе от самолета и прекоси претъпканата чакалня за посрещачи на летище „Хийтроу“. Навън, паркиран до бордюра, го чакаше черен ягуар. Шофьорът пушеше и четеше книга, но щом го видя, веднага слезе от колата.
— Добър ден, господин Тенисън — поздрави мъжът гърлено с шотландски акцент.
— Отдавна ли чакаш? — попита Тенисън, но личеше, че отговорът не го интересува.
— Не много — отвърна шофьорът, поемайки куфарчето и пътната чанта на Тенисън. — Предполагам, че колата ще ти трябва.
— Да. Ще те оставя по пътя някъде, където ще можеш да си хванеш такси.
— Аз мога и оттук да го хвана.
— Не, искам да поговорим. — Тенисън седна зад волана, уелсецът отвори задната врата и сложи багажа на седалката. След няколко минути вече бяха излезли от портала на аерогарата.
— Как мина пътуването? — попита мъжът.
— Програмата ми беше доста напрегната.
— Прочетох статията ти за Бахрейн. Много е забавна.
— Самият Бахрейн е такъв. Единствените икономисти на архипелага са индийските търговци.
— Но ти се държа мило с шейховете.
— И те бяха любезни с мен. Какви са новините от Средиземно море? Брат ти обажда ли се често от кораба на Бомънт?
— Да, свърза се с нас по радиотелефона ни недалеч от Кап Камара. Всичко върви по план. На кея се говори, че капитанът заедно с една жена от Сен Тропе са били видени да излизат с лодка в морето. Разразила се буря и вече четиридесет и осем часа никой не е виждал нито двойката, нито лодката. Брат ми ще докладва за инцидента утре. Той ще поеме командването, нали?
— Разбира се. Значи всичко е наред. Смъртта на Бомънт ще бъде обяснена съвсем просто — нещастен случай при лошо време. Никой няма да заподозре нищо.
— Не искаш ли да ми кажеш какво се случи всъщност?
— Излишно е да те обременявам с подробности. С две думи Бомънт надцени възможностите си. Допусна да го забележат там, където не трябваше. Някои хора подозират, че нашият капитан има връзка с „Одесса“.
По лицето на другия се изписа гняв.
— Това е опасно. Проклет глупак.
— Трябва да ти кажа нещо — каза Тенисън. — Часът скоро ще дойде.