— Напълно съм сигурна. За нея той знае, че е страстна пушачка, а аз не пуша и наблегнах на това вечерта, когато беше тук. Нарочно споменах и че седмици наред не съм излизала от Портсий. Ако се бе усъмнил, щях да му го докажа. Освен това изглеждах съвсем жива.
— Значи той си тръгна, без да подозира, че сексапилната и развратна съпруга има нещо общо с мъртвата жена от Ню Йорк.
— Разбира се. Само че не си тръгна — каза Гретхен през смях, — а избяга. Смутен и изплашен, напълно убеден, че аз съм неуравновесена и неподходяща — както се бяхме разбрали, за да го насочим към теб. — Изведнъж тя стана сериозна. — Но преди да избяга, той взе снимката на Тони, което не бяхме предвидили. Надявам се, че ще си я върнеш.
Тенисън кимна.
— Да.
— Какво ще кажеш за Холкрофт?
— Той смята, че Бомънт е агент, а аз съм замесен с Граф и е трябвало да избягам от Бразилия, за да спася кожата си. Така е казал на Кеслер. С други думи, той не знае какво се е случило в Рио, освен че съм убил някого, и неяснотата го измъчва — Тенисън се усмихна. — Това ми дава възможност да измисля нещо, което напълно ще го изуми и ще го накара да повярва, че съм по-свят от Йоан Кръстител. И разбира се, ще му изразя благодарност за отстраняването на Бомънт, който е бил голяма заплаха за нашите интереси.
Гретхен взе ръката му и я сложи между краката си.
— Ти си не само красив. Ти си съвършен.
— След което ще променя напълно ситуацията. Холкрофт ще трябва да ме убеди, че самият той е достоен за Женева. Ще се наложи да защити своето участие в плана. От психологическа гледна точка е изключително изгодно да го поставя в това положение. Неговата зависимост от мен трябва непрекъснато да расте.
Изведнъж Гретхен предизвикателно притисна ръката между краката си и я задържа там.
— Нали знаеш, че се възбуждам и само от гласа ти?
— След малко, любов моя — единствена моя любов. Първо трябва да поговорим. — Тенисън провря ръката си навътре и сестра му изстена. — Разбира се, Хелдън ще ми подскаже какво да му кажа.
— Значи ще се видиш с нея преди срещата с Холкрофт?
— Да. Ще й се обадя и ще й кажа, че незабавно трябва да говоря с нея. За първи път в живота си тя ще ме види като разкъсван от мъчителни съмнения и несигурност човек, който изпитва болезнена необходимост от нечие доверие и одобрение.
— Блестящо както винаги. — Тя взе ръката му и я сложи под гръдта си. — Малката ни сестричка още ли се мъкне с онези боклуци, дето са се нарекли Verwunschkinder и са до един брадати и с развалени зъби?
— А как иначе? Тя винаги е искала да се чувства нужна и това е най-голямата й слабост.
— Защото не е родена в Райха.
По лицето му се появи саркастична усмивка.
— Същият този благороден стремеж я е превърнал в болногледачка. Живее в къщата на хер Оберст и се грижи за стария инвалид. За да се прибере там, тя всяка вечер по два пъти сменя колата от страх да не го открият убийците от „Рахе“ и „Одесса“.
— Един ден някой от тях може да очисти и нея — изрече замислено Гретхен. — Трябва да помислим за това. Хелдън трябва да си отиде, след като сметката бъде деблокирана. Тя никак не е глупава, Йохан. Поредното убийство, което ще бъде приписано на „Рахе“. Или на „Одесса“…
— Мислил съм го… Като спомена убийство, искам да те питам Холкрофт спомена ли името Питър Болдуин, когато беше тук?
— Не. Пък и не би трябвало да очакваме, ако съм изиграла добре ролята си на неуравновесена жена, която мрази съпруга си и изпада в крайности. Той не искаше да ме плаши и затова не ми каза за никоя от опасностите, надвиснали над Женева.
Тенисън кимна — те бяха обмислили много внимателно всичко това.
— А как реагира той, когато му каза за мен?
— Не му оставих кой знае колко време да реагира — отговори Гретхен. — Просто му обясних, че ти вземаш всички решения, отнасящи се до Фон Тиболтови. Знаеш ли защо Болдуин се е опитал да го спре в Ню Йорк?
— Да. Сглобих фактите. Болдуин е действал от Прага като агент на MI5, който предлага услугите си там, където ще получи по-голямо възнаграждение. Продавал информация навсякъде, докато неговите хора не започнали да го подозират. Уволнили го, но не го изправили пред съда, защото нямали доказателства. Той твърдял, че действал като двоен агент, за да създаде мрежа за получаване на информация директно от източника. Освен това Болдуин знаел имената на свръзките на британското разузнаване в цяла Европа и споменал пред шефовете си, че ще ги издаде, ако се опитат да му направят нещо. Заклел се, че е невинен и че са го уволнили, задето си върши съвестно работата.
— Какво общо има това с Холкрофт?
— Първо трябва да разбереш какво всъщност е представлявал Болдуин. Имал е усет и е разполагал с най-добрите източници. Освен това е бил специалист куриер и е можел да се добере до всякаква информация. В Прага до него стигнал слухът за тлъста банкова сметка на нацисти в Женева. Това не било нещо необичайно — такива истории непрекъснато се разпространяват от падането на Берлин. По-различното в случая било споменаването на името Клаузен, което също не е кой знае колко смайващ факт, като се има предвид, че Клаузен бил финансовият гений на Райха. Но Болдуин проверил всичко до наши дни — това е неговият метод.