— Точно така.
— Но вие ми дадохте две седмици. Какво по дяволите правите?
— Опитвам се да ви открия, за да ви дам информация, която според мен трябва да знаете. Става дума за майка ви.
Ноъл усети остра болка в гърдите.
— Какво е станало с майка ми?
— Избягала е — Майлс замълча. — Признавам, че е много добра. Измъкнала се е съвсем професионално. Тръгнала е през Мексико и преди да се опомним, вече е пътувала за Лисабон — една дребна възрастна дама с ново име и нов паспорт, който са й направили в Тулансинго. За съжаление тези тактики са поостарели. Изучили сме ги всичките.
— Може би не сте я оставяли на мира — Ноъл се опита да придаде убедителност на гласа си. — Сигурно тя просто е искала да се отърве от вас.
— Никакъв тормоз не е имало. Каквито и да са причините, добре е да знае, че те са известни и на още някого и че той въобще не се шегува. Следеше я един мъж, който не фигурира в картотеките ни. И неговите документи бяха толкова редовни, колкото и нейните. Хванахме го на летището в Мексико сити, но преди някой да успее да го разпита, той пъхна капсула цианид в устата си.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
За място на срещата бе определен един свободен апартамент на последния етаж в стара кооперация на Монмартр. Собственикът му бе художник, който бе заминал за Италия. Хелдън се обади на Ноъл да му съобщи адреса и часа. Тя щеше да дойде и да го запознае с брат си, но нямаше да остане на срещата.
Ноъл изкачи последното стъпало и почука на вратата. Веднага чу отвътре да се приближават бързи стъпки. Отвори му Хелдън.
— Здравей, скъпи — каза тя, застанала в тясното фоайе срещу него.
— Здравей — отвърна Ноъл. Когато го целуна, той смутено погледна зад нея.
— Йохан е на терасата — засмя се тя. — Но целувката е позволена. Аз му казах… колко те харесвам.
— Необходимо ли беше?
— Да, колкото и да е странно. И се радвам, че го направих. Почувствах се много добре. — Тя затвори вратата, без да пуска ръката му. — Повече от година не бях виждала брат си. Но той е променен. Събитията около Женева са му се отразили — цялото му внимание е съсредоточено върху изпълнението на плана. Никога не съм го виждала толкова… не зная… толкова замислен.
— Аз още не съм сигурен в него.
— Той също.
— Така ли?
— По едно време тази сутрин беше решил да не се среща с теб. Каза, че ти няма доверие. Според него някой те е подкупил, за да предадеш Женева.
— Мене?
— Помисли си. Научил е от хора в Рио, че си се срещал с Морис Граф, а след това си заминал директно за Лондон, при Антъни Бомънт. Ти се оказа прав за него. Той наистина е от „Одесса“ — Хелдън замълча за малко. — Той каза… че си прекарал нощта с Гретхен, спал си с нея.
— Чакай да ти обясня — прекъсна я Ноъл.
— Не, скъпи, няма значение. Познавам сестра си. Но не разбираш ли, че между събитията има връзка? „Одесса“ използват жените, за да забавляват приятелите си. Ти си имал връзка с „Одесса“ и те са се погрижили да ти осигурят нещо приятно и разтоварващо след дългото пътуване.
— Но това е чудовищно!
— Такива са предположенията на Йохан.
— Той греши!
— Вече го знае или поне аз мисля така. Разказах му всичко, което ти се… ни се случи. Как се опитаха да те убият. Той остана потресен. Може да те пита някои неща, но мисля, че си промени мнението.
Холкрофт поклати глава изумено. За тебе вече нищо няма да е същото… Нищо няма да е като преди. Не само че не беше същото, но не беше и това, което изглеждаше, че е. От точка А до точка Б не можеше да се стигне по права линия.
— Да не говорим повече за това — реши той. — Ще се срещнем ли по-късно?
— Разбира се.
— В издателството ли се връщаш?
— Не, днес не ходих на работа.
— Забравих, че си била с брат си. А на мен ми каза, че ще ходиш на работа.
— Налагаше се да те излъжа.
— Да, разбира се, и друг път се е налагало.
— Моля те, Ноъл. Да дойда ли да те взема? Да кажем, след два часа?
Ноъл се замисли. Не му излизаше от ума необикновената новина, която Майлс му бе съобщил. Направи опит да се свърже със Сам Буоновентура в Кюрасао, но Сам бе отишъл на обекта.
— Бих искал да направиш нещо друго за мен — каза той на Хелдън. — Казах ти за Буоновентура в Карибско море. Звънях от хотела и му оставих съобщение, но той не се обади. Би ли постояла в стаята ми да говориш с него, в случай че позвъни? Не бих те молил за това, но е спешно. Случило се е нещо, по-късно ще ти обясня какво. Нали ще отидеш?
— Разбира се. Какво да му кажа?
— Да остане на телефона няколко часа. Или да ти даде телефонен номер, на който да му позвъня между шест и осем часа парижко време. Кажи му, че е спешно. — Ноъл бръкна в джоба си. — Ето ти ключа. Не забравяй, че името ми е Фреска.