Хелдън го погледна с питащи очи.
— Вече имате ли си доверие?
— Напълно. Сега работим заедно.
— Значи не трябва да гледаме назад и да оплакваме това, което принадлежи на миналото, нали? Аз ще остана тук тази вечер — обърна се тя към елегантния господин. — Мислиш ли, че някой може да ме замести?
— Разбира се — отвърна той. — Аз ще имам грижата.
— Благодаря ти. Истински приятел си.
Той се усмихна.
— Господин Холкрофт едва ли е на същото мнение. Но той има да научи много неща. — Мъжът кимна и се запъти към вратата. Натисна дръжката, обърна се към Ноъл и каза: — Извинете ме, ако всичко това ви се струва тайнствено и непонятно, но трябва да проявите разбиране, мосьо. И на мен отношенията ви с Хелдън ми изглеждат потайни, но аз не ви разпитвам, а ви вярвам. Ако доверието ми се окаже неоправдано, ще ви убием. Просто счетох за нужно да ви предупредя.
Мъжът бързо излезе. Ноъл понечи да тръгне след него, но Хелдън докосна ръката му.
— Моля те, скъпи. Той също трябва да научи много неща, но ние не можем да му го кажем. Приятел ми е.
— Той е едно много досадно копеле — Холкрофт се замисли, после продължи: — Извинявай. Достатъчно тежко ти е, за да слушаш моите глупости.
— Видял си в негово лице заплаха, затова се държиш така.
— Някой е отнел живота на сестра ти. Държах се глупаво при толкова сериозни обстоятелства.
— Сега не е време да се извиняваме. Приятелят ти Буоновентура се обади. Записах номера, на който можеш да му позвъниш. Оставих го до телефона.
Ноъл отиде до нощното шкафче и взе листчето.
— С брат ти мислехме да отидем до Сен Тропе утре, за да измъкнем от Бомънт някаква информация. Новината ще го съсипе. Ще се измъчва за смъртта на двамата, макар и по различни причини.
— Ти каза, че ще му се обадиш, но мисля, че е по-добре аз да го направя. Той и Гретхен бяха много близки. Допреди години бяха неразделни. Къде е той?
— Не зная, не ми каза. Но обеща, че ще ми се обади по-късно тази вечер. Това имах предвид преди малко.
Холкрофт вдигна слушалката и продиктува на телефонистката номера на Буоновентура.
— Дай аз да говоря с Йохан, когато се обади — каза Хелдън и отиде до прозореца.
Презокеанските телефонни линии не бяха натоварени и след по-малко от минута имаха връзка с Кюрасао.
— Ти си голяма работа, Ноули! Радвам се, че не аз ти плащам сметките за телефона. Разхождаш се нагоре-надолу и доста свят виждаш.
— Виждам и много други неща, Сам. Майка ми обади ли ти се?
— Да. Предаде ми, че ще те чака в Женева след една седмица. Отседни в хотел „Д’Акор“ и не казвай нищо на никого.
— Женева? Тя е тръгнала за Женева? Защо въобще е напуснала страната?
— Наложило се е. Каза да си държиш езика зад зъбите и да не правиш нищо, докато не се видите. Говореше като разтревожена възрастна дама.
— Трябва да я спра. Тя остави ли ти телефон… или адрес… на който мога да я открия?
— Абсолютно нищо, приятелю. Бързаше, а и връзката беше адски лоша. От Мексико звънеше. Имаш ли нещо против да ми кажеш какво става?
Холкрофт поклати глава, сякаш Буоновентура беше при него в стаята.
— Съжалявам, Сам. Може би някой друг път. Много съм ти задължен.
— И аз така мисля. Ще ти запиша още една чертичка. Пази се. Майка ти е много приятна жена. Дръж се добре с нея.
Холкрофт затвори. Буоновентура беше истински приятел. Може би такъв, какъвто беше елегантният мъж за Хелдън, помисли си той. Какво ли имаше предвид тя, когато го попита дали има кой да я смени? За какво? И от кого?
— Майка ми е тръгнала за Женева — каза той.
Хелдън се обърна.
— Чух те. Това доста те разтревожи.
— Да. Някакъв мъж я проследил до Мексико. Майлс го задържал на летището, но онзи глътнал цианидна капсула, преди да разберат кой е и откъде е.
— „Убий ме и друг ще дойде на мястото ми. Убий и него, ще дойде трети.“ Нали такива бяха думите на мъжа с коженото яке?
— Да. Спомних си за него по пътя насам.
— Йохан знае ли?
— Всичко му разказах.
— Какво мисли?
— Още не е сигурен. Надяваше се да научим много неща от Бомънт. Не зная какво друго ни остава сега, освен да тръгнем към Женева и да се надяваме, че никой няма да ни спре.
Хелдън се приближи до него.
— Отговори ми на един въпрос. Какво всъщност могат да направят те, които и да са? Щом веднъж се представите в женевската банка — трима разумни мъже в съгласие помежду си, всичко ще бъде наред. Какво биха могли да направят те?
— Ти го каза снощи.
— Какво?
— Могат да ни убият.
Телефонът иззвъня. Холкрофт се пресегна и вдигна слушалката.