— Щял е да се придвижи към друга позиция.
— Естествено. Но колкото и добре да е скрил оръжието си — като патерица, привързано към крака му или зашито за части от дрехите му, изваждането му е щяло да го забави. А той е трябвало да се движи доста бързо — демонстрацията нямаше да продължи дълго и всяка секунда е била от значение. Тинаму е разчитал на повече от една възможност.
— Как го разбрахте? — попита агентът от MI5 възхитен.
— Два дни обикалях Мадрид, проверих покривите и прозорците на всяка сграда с изглед към площада. Открих четири скрити оръжия и още три места, където дъските бяха извадени, а част от перваза махнат или корнизът откъртен. Това са други три скривалища. Намерих дори около един килограм експлозив в боклукчийска кофа на тротоара. Следователно той е разполагал с осем позиции за извършване на убийството. Всяка от тях е отговаряла на точно определен момент, в който е трябвало да бъде използвана.
Пейтън-Джоунс сложи ръцете си върху масата и се наведе напред.
— Това усложнява нещата. Стандартните мерки за сигурност се съсредоточават върху една позиция. Коя от своите половин дузина възможности има най-голяма вероятност да избере? Обикновено приемаме за дадено, че убиецът заема определено място. Стратегията, която вие описвате, има още едно измерение: постоянната подвъзможност. Не едно-единствено укритие, а няколко предварително подготвени, между които той може да избира.
— И всяко е за точно определен момент — добави Тенисън. — Но както вече споменах, този път ние имаме предимството да знаем, че ще се появи. Имаме още едно предимство, от което веднага трябва да се възползваме.
— Какво е то?
— Ще поясня. Можем да го използваме само ако се съгласим, че залавянето на Тинаму е толкова важно, колкото и безопасността на неговите обекти.
Англичанинът се намръщи.
— Твърдението е неприемливо. Не можем да поемем нито пресметнати, нито случайни рискове за държавните глави. Не и на наша територия.
— Изслушайте ме, моля ви. Той и преди е убивал политически лидери и е разпалвал враждебност между различни правителства. Но разумът винаги е надделявал и кризата е била преодолявана. Тинаму трябва да бъде спрян, защото някой ден хладнокръвният разум може да се окаже безсилен. Мисля, че сега сме в състояние да го спрем, ако получим съгласието на всички делегати.
— За какво?
— Че ще следват предварително оповестена програма. Съберете лидерите на делегациите и им кажете онова, което знаете. Уверете ги, че ще бъдат взети изключителни мерки, но ако те следват програмата, шансът най-после да хванем Тинаму е много голям — Тенисън спря и се наведе напред, опрял ръцете си на ръба на седалката. — Мисля, че ако сте откровен с тях, никой няма да се възпротиви. В края на краищата рискът не е много по-голям от този, който ежедневно заплашва политиците.
Лицето на агента от MI5 се разведри.
— А и никой няма да иска да го нарекат страхливец. Кое е второто преимущество?
— Стратегията на Тинаму изисква предварително подготвяне на позициите му и укриване на оръжието. За да се направи това, то трябва да започне дни или дори седмици преди датата на планираното убийство. Сигурно вече действа тук, в Лондон. Предлагам да започнем тайно, но много щателно претърсване на районите, които фигурират в програмата на срещата.
Пейтън-Джоунс допря ръцете си в знак на съгласие.
— Ами да. Ако открием дори една позиция, ще можем най-общо да определим локацията и времето, в което ще се появи.
— Точно така. Ще знаем, че в интервала от няколко минути по време на дадено събитие на определено място ще бъде направен опит за покушение. — Тенисън направи кратка пауза. — Бих искал да участвам в претърсването. Знам какво да търся и което е по-важно — къде да не търся. Нямаме много време.
— Високо ценя предложението ви, сър — отвърна англичанинът. — MI5 ще ви бъде благодарен за помощта. Тази вечер ли започваме?
— Нека му оставим още един ден. Шансовете ни да открием нещо ще бъдат по-големи. Ще ми трябва униформа или пропуск на -инспектор по сградите или нещо подобно.
— Добре — съгласи се Пейтън-Джоунс. — Неудобно ми е да призная, но ние имаме снимка от досието ви. Така че ще я използваме за пропуска. Предполагам, че носите 44 мярка, панталоните да са дълги, талия 33 или и 4.
— Да, приблизително. Но не е нужно служебната униформа да е като шит по поръчка костюм.
— Прав сте. Утре сутринта ще се погрижим и за двете — отвърна Пейтън-Джоунс и се изправи. — Казахте, че имате още една молба.
— Да. Откакто напуснах Бразилия, не съм носил пистолет. Дори не знам дали е разрешено или не, но сега бих искал да имам под ръка. Само докато трае срещата, разбира се.