— Ще се разпоредя да ви намерят.
— Предполагам, че ще трябва да се разпиша за него.
— Да.
— Простете ми, но аз вече казах условията си. Тъй като не искам никаква благодарност за това, което ви съобщих, не желая името ми да бъде вписано някъде като сътрудник на MI5. Бих искал съдействието ми да остане в пълна тайна. Подписът ми върху ведомостта за оръжие на отдела ви би могъл да разкрие истината, ако някой се заинтересува. Да кажем някой, който е свързан с Нахрихтендинст.
— Разбирам ви. — Англичанинът разкопча сакото си и бръкна вътре. — Това, което правя, е нередно, но и обстоятелствата са необичайни. — Той извади малък револвер с къса цев и го подаде на Тенисън. — Тъй като само двамата знаем източника, вземете този. Ще го впиша като повреден и ще ми зачислят нов.
— Благодаря. — Пое оръжието така непохватно, сякаш се чудеше какво да прави с него.
Тенисън влезе в една препълнена кръчма недалеч от Сохо скуеър, огледа се през плътната завеса от цигарен дим и видя това, което търсеше — един мъж, седнал на маса в ъгъла, бе вдигнал ръката си. Той бе облечен както винаги с кафяв шлифер, ушит по поръчка. На пръв поглед дрехата бе съвсем обикновена, но имаше каишки и допълнителни джобове, в които носеше пистолет, заглушители, експлозиви. Мъжът бе толкова добре обучен от Тинаму, че понякога го заместваше.
Последната му задача го бе отвела в една дъждовна вечер на летище „Кенеди“, където полицейски кордон бе заобиколил лъскавия корпус на британския 747. Бе намерил жертвите си в цистерна за гориво и си бе свършил добре работата. Джон Тенисън взе халба, отиде при мъжа с кафявия шлифер и седна до него. Масата бе кръгла и малка, столовете — така приближени, че главите им бяха на сантиметри една от друга и можеха да говорят съвсем тихо.
— Подготвени ли са всички позиции? — попита Тенисън.
— Да — кимна утвърдително другият. — Автоколоната ще се насочи на запад през Странд, Трафалгар скуеър, Арката на Адмиралтейството и от Мел ще отидат в двореца. Имаме седем позиции.
— Как са разположени?
— От изток на запад, по посока на движение на колоната, започваме от Странд Палас хотел, срещу Савойския двор. Трети етаж, стая 306. В дюшека на леглото до прозореца е скрита автоматична карабина с оптически мерник. Една пресечка по на запад, от източната страна, четвърти етаж, мъжката тоалетна на счетоводна фирма. Оръжието е на тавана, под плочката вляво от луминесцентната лампа. На отсрещната страна на улицата, пак на четвърти етаж, на първия има пасаж с магазини, в офисите на службата за машинописни услуги. Пушката с оптически мерник е скрита във фотокопирната машина. На път за „Трафалгар“…
Мъжът с кафявия шлифер продължи с другите позиции. Те бяха разположени в участък от около половин миля между Савойския двор и Арката на Адмиралтейството.
— Изборът е чудесен — одобри Тенисън и отмести недокоснатата бира. — Нали разбра как трябва да действаш?
— Знам как, но не мога да кажа, че го разбирам.
— Това не е толкова необходимо, нали?
— Разбира се, че не е, но аз си мислех за теб. Ако някъде ти препречат пътя или те притиснат, мога аз да го направя — от което и да е място. Защо не ми оставиш едно?
— Дори и ти нямаш достатъчно опит, за да се справиш. Не бива да допускаме никакви рискове. Един неточен куршум може да се окаже фатален.
— Мога ли да ти припомня, че съм обучен от най-добрия?
Тенисън се усмихна.
— Така е. Добре тогава, направи това, което ти казах и се установи в осма позиция. Избери стая в сградата на правителството зад Арката на Адмиралтейството и ми съобщи коя е. Ще се справиш ли?
— Никакви проблеми — отговори мъжът и вдигна халбата към устните си. Тенисън видя розата, татуирана на дясната му ръка.
— Мога ли да те посъветвам нещо? — попита Джон Тенисън.
— Разбира се, какво?
— Носи ръкавици — отвърна Тинаму.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Русият мъж отвори вратата и щракна ключа на стената. Двете лампи върху масата на хотелската стая 306 светнаха. Той направи знак на възрастния мъж, който бе дошъл с него, да влезе.
— Всичко е наред — каза Тенисън. — Дори ако стаята е под наблюдение, завесите са спуснати, а и по това време камериерките сменят спалното бельо. Елате насам.
Пейтън-Джоунс се приближи, а Тенисън извади миниатюрен детектор за метал от джоба на палтото си. Той натисна копчето и започна да го движи над леглото. Тихото пиукане се усили. Стрелката върху скалата отскочи надясно. Той внимателно отметна завивките и махна чаршафа.