— Ето тук е, напипвам го — каза той, натискайки дюшека с пръсти.
— Невероятно — отвърна Пейтън-Джоунс. — И стаята е наета за десет дни?
— Да, с пощенски запис от Париж. На фиктивното име Льо Февр. Всъщност никой не е идвал.
— Да, наистина е тук — каза Пейтън-Джоунс и се отдръпна от леглото.
— Това е пушка, но какъв е другият предмет? — попита Тенисън.
— Оптически мерник — отвърна англичанинът. — Ще оставим всичко както си е, а коридорът ще бъде под наблюдение.
— Следващата му позиция е на същата улица, в тоалетната на счетоводна фирма. Оръжието е скрито на тавана под луминесцентна лампа.
— Да вървим — каза Пейтън-Джоунс.
След по-малко от два часа двамата мъже стояха на покрива на една от сградите на Трафалгар скуеър. Бяха коленичили до ниската оградна стена на ръба. Отдолу трябваше да мине колоната към Арката на Адмиралтейството.
— Фактът, че Тинаму е сложил оръжие и тук — каза Тенисън с ръка върху издутата мушама на стената, — ме кара да мисля, че той ще се появи в полицейска униформа.
— Разбирам какво искате да кажете — отвърна Пейтън-Джоунс. — Полицай, който се движи по покрива, на който сме поставили наш човек, няма да привлече вниманието.
— Точно така, а той ще убие охраняващия и ще заеме мястото му.
— Но така си отрязва пътя и остава без изход…
— Не мисля, че Тинаму използва стандартни начини за измъкване. Той не слиза по опънато въже в някоя задна уличка и не скача във вентилационни шахти, за да избяга от истеричната тълпа и преследвачите си. Тинаму се измъква незабелязано. Не забравяйте, че се е вживявал в роли, които са повече от имената в телефонния указател. Сигурен съм, че в Мадрид е участвал в разпита на свидетелите.
— Тук горе ще поставим двама души, единият от които в скрита позиция. На съседните покриви ще стоят четирима снайперисти. — Пейтън-Джоунс се отдръпна от ръба и Тенисън го последва. — Свършили сте невероятна работа, Тенисън — призна агентът. — За около трийсет и шест часа сте открили пет позиции. Мислите ли, че това са всичките?
— Едва ли. Но съм доволен, че сме локализирали най-общо района. От Савойския двор до края на „Трафалгар“ — той ще действа някъде между тези шест пресечки. Щом колоната мине през Арката и тръгне по Мел, ще можем да си отдъхнем. Дотогава поне аз не бих могъл. Казахте ли на делегацията?
— Да. Всички държавници ще имат защитни плочки на гърдите, слабините, краката и в дъното на шапките си. Президентът на САЩ категорично отказва да сложи каквато и да е шапка, а руският лидер държи пластината непременно да бъде пришита в кожената му шапка, но иначе всичко върви гладко. Свели сме риска до минимум.
Тенисън погледна Пейтън-Джоунс.
— Сигурен ли сте?
— Да, защо?
— Защото мисля, че грешите. Тинаму не е просто отличен стрелец — стрелбата му е толкова бърза и точна, че от петстотин метра може да завърти шилинг на осморка. Той не би се целил просто в лицето под шапката, а точно в очите. И няма да пропусне.
Англичанинът се вгледа в Тенисън.
— Казах, че рискът е сведен до минимум, а не, че е отстранен. Ако се забележи нещо нередно, всеки държавен глава ще бъде прикрит от човешки щитове. Досега сме открили пет позиции и има още, да кажем, пет. И да не намерите други, сме намалили шансовете му поне наполовина и има поне петдесет процента вероятност той да избере някоя от вече разкритите. Успехът е на наша страна. Ще хванем Тинаму. Трябва!
— Залавянето му е много важно за вас, нали?
— Както и за вас, господин Тенисън. По-важна цел не съм имал за повече от тридесет години служба.
Тенисън кимна.
— Разбирам. Аз имам дълг към тази страна и ще направя всичко възможно да ви помогна. Но ще се успокоя едва когато автоколоната премине през Арката на Адмиралтейството.
До три часа сутринта във вторник Тенисън вече бе „разкрил“ още две скривалища с оръжие. Бяха общо седем, всичките разположени в права линия от Савойския двор, надолу по Странд скуеър до покрива на ъгъла на Уайтхол и Трафалгар скуеър. До всяка от позициите имаше най-малко пет агента, които се криеха в коридорите или на покривите, въоръжени, готови да стрелят по всеки, който се доближи до скритото оръжие.
Но Тенисън пак не беше доволен.
— Нещо не е наред — повтаряше той непрекъснато на Пейтън-Джоунс. — Не знам какво точно, но нещо липсва.
— Според мен се претоварихте — отвърна агентът в стаята в хотел „Савой“, която служеше за оперативна база. — Просто напрежението ви изтощи. Свършихте чудесна работа.
— Не, това не е всичко. Има нещо, което ми се губи.
— Успокойте се. Вижте — открихте седем оръжия. По всяка вероятност това са всичките. Остава той само да се приближи до някое от тях и да се издаде. Ще го пипнем. Отпуснете се. Десетки хора държат района под наблюдение.