— Онзи, в хотелската стая преди няколко минути. Същият е. Сигурен съм. Носеше куфарче.
Агентът каза в предавателя:
— Охраната да направи проверка. Четвърти сектор, западната страна. Входът до бижутерския магазин. Мъж с куфарче. Качва се по стълбите.
— Започваме веднага — бе отговорът.
Тенисън видя как двама мъже се затичаха през улицата към отворената врата и се заизкачваха по тъмните стълби. Погледна вляво — човекът с кафявия шлифер излезе от бижутерския магазин и изчезна в тълпата. На площадката на първия етаж имаше врата, която съединяваше двете сгради. Обикновено тя бе заключена, както бе и сега.
Нечий глас каза в предавателя:
— От втори до пети етаж няма човек с куфарче. Ще проверим на покрива.
— Не е нужно — отвърна друг глас. — Ние сме тук, горе. Чисто е.
Тенисън се извини с вдигане на рамене и се дръпна встрани. Трябваше да вдигне тревога още три пъти, докато колоната минаваше тържествено по „Странд“. При последната кола трябваше да спре и да направи проверка, преди да продължи към Трафалгар скуеър. Последният му сигнал щеше да бъде даден непосредствено преди хаоса. Интервалът между следващите два сигнала бе само три минути. Мъжът с кафявия шлифер спазваше с абсолютна точност плана и изпълняваше прецизно всичко. Нито веднъж, докато се движеше бързо по Трафалгар скуеър, не бе спрян от агент на британското разузнаване. На врата му висяха две камери и светкавица и той обикаляше като турист, който търси най-подходящото място, за да документира историческия момент.
Първа тревога. Някой хвана за лакътя мъжа, който държеше в ръката си предавател.
— Онова скеле! Там горе!
— Къде?
Сградата срещу „Чаринг крос“ бе в реконструкция. Колоната се появи, хората започнаха да свиркат и да викат възторжено.
— Там, вдясно, скри се зад парапета.
— Кой, сър?
— Човекът в хотела, който после влезе в онзи вход! Мъжът с куфарчето.
— Охраната да провери. Седми сектор. Мъж с куфарче върху скелето.
Чу се пращене, после няколко гласа заговориха едновременно.
— Ние сме на скелето, колега.
— Тук няма никой с куфарче.
— Има много с камери. Никакви куфари или друг багаж. Зад шперплата на втория етаж на скелето.
— Той си слагаше филмчето в камерата. Слиза надолу. Нищо няма.
— Съжалявам.
— Изплашихте ни, сър.
— Извинявайте.
Втора тревога. Тенисън показа на полицая картата си от MI5 и притича през улицата към препълнения площад.
— Лъвовете! Боже мой, лъвовете!
Агентът, с когото Тенисън бе разговарял по време на сутрешния брифинг, се вгледа в основата на паметника на лорд Нелсън. Върху лъвовете около колоната, издигната в чест на победата на Нелсън при Трафалгар, се бяха накачили много хора.
— Какво, сър?
— Пак е там! Онзи от скелето!
— Чух преди малко за него — отвърна агентът. — Къде е той?
— Изчезна зад лъва вдясно. Не е с куфарче. Кожена чанта е, но е твърде голяма за камера! Не виждате ли?
Агентът не се поколеба и моментално каза в предавателя:
— Охраната да направи проверка. Девети сектор. Северният лъв. Мъж с голяма кожена чанта.
Предавателят изпука. Малко след това два гласа започнаха да говорят един през друг.
— Мъж с две камери и голяма чанта в краката.
— Мъж, който оправя светкавицата си, отваря… Няма опасност.
— Мъжът слезе и намества обектива си на фокус. Няма опасност.
Агентът от MI5 погледна към Тенисън, после заоглежда тълпата.
Сега бе моментът. Последният сигнал щеше да предизвести и края на Нахрихтендинст.
— Грешите — извика ядосано Тенисън. — Всички грешите! Всеки от вас!
— Какво?
Той се затича към бордюра, пробивайки си път през множеството на площада. Бе прилепил предавателя към ухото си и чуваше как развълнувани гласове коментират гневното му избухване.
— Той е полудял!
— Казва, че сме сбъркали.
— Но в какво?
— Нямам представа.
— Той побягна.
— Накъде?
— Не зная. Не го виждам.
Тенисън стигна до желязната ограда около паметника. Той видя своя колега — ученикът на Тинаму — да се спуска по улицата към Арката. Мъжът с шлифера държеше малък черен пластмасов калъф. Картата в него бе абсолютно копие на тази на Тенисън, но с различна снимка.
Сега!
Русият мъж натисна копчето и извика в предавателя:
— Той е! Сигурен съм!
— Кой?
— Отговорете!
— От Десети сектор.
— Сега разбирам! Разбирам какво не е наред.
— Тенисън, вие ли сте това? — попита гласът на Пейтън-Джоунс.
— Да!
— Къде сте?
— Това е! Чак сега го разбрах!
— Какво разбрахте? Тенисън, вие ли сте? Какво има? Отговорете.
— Толкова е просто! Ето къде сме сбъркали! Няма да се случи когато и където си мислехме, че ще стане.