— Какво искате да кажете? Къде сте?
— Сбъркахме, не разбирате ли? Оръжията. Той е искал да намерим седемте позиции. Ето какво ме безпокоеше.
— Какво? Натиснете червения бутон. Тенисън, освободете каналите… какво ви безпокоеше?
— Скривалищата на оръжията. Открихме ги прекалено лесно.
— За Бога, какво искате да кажете?
— Още не съм съвсем сигурен — отвърна Тенисън, който се бе отправил към една ниша в портата на Арката. — Знам само, че оръжията бяха поставени, за да ги намерим. Точно в придвижването е!
— Какво придвижване? Натиснете червения бутон. Къде сте?
— Някъде между Десети и Девети сектор — намеси се друг глас. — Западната страна. На „Трафалгар“.
— Придвижването от едно скривалище към друго! — извика Тенисън. — Щом отминем някоя позиция, ние я елиминираме, а не трябва. Лимузините са открити!
— Какво имате предвид?
— Спрете колоната! В името на всичко свято, спрете я!
— Спрете колоната! Командата е предадена. Сега ми кажете къде сте?
Тенисън се притаи до вратата, двама агенти от MI5 минаха само на няколко стъпки от него.
— Мисля, че го видях, мъжа от скелето! А преди това на входа и на прозореца на хотела. Той е! Тръгва назад. Сега се затича.
— Опишете го! За Бога, опишете мъжа!
— Облечен е със сако. Кафяво карирано сако.
— До всички оперативни работници. Открийте мъж с кафяво сако. Бяга на север през секторите Девет, Осем и Седем, западна страна.
— Трябва да има друго оръжие някъде, което ние не открихме. Той ще стреля в гръб. Разстоянието няма значение за него! Пуснете отново колоната! Бързо!
— Първата кола да тръгва. Оперативните работници да се качат върху багажниците на всички коли. Предпазвайте обектите от огън в гръб.
— Той спря!
— Тенисън, къде сте? Дайте ни координатите си.
— Все още между секторите Девет и Десет, сър — отговори друг глас.
— Сега не е със сако, но е същият мъж! Пресича улицата!
— Къде?
— Никой не минава през сектор Седем.
— Сектор Девет?
— Никой, сър.
— По-назад! Зад колоната!
— Докладвам за сектор Пет. Полицаите са разредили редиците…
— Да застанат плътно един до друг. Отстранете човека от улицата. Тенисън, как е облечен мъжът? Опишете го.
Русият мъж продължи да върви по площада и след двайсетина метра отново вдигна предавателя до устните си.
— С кафяв шлифер е. Връща се към Трафалгар скуеър.
— Сектор Осем, сър. Предавам от сектор Осем.
Тенисън изключи предавателя, пъхна го в джоба си и се затича обратно към желязната ограда. Автоколоната бе при „Чаринг крос“, на около четиристотин метра от него. Дотук бе изпълнил всичко с абсолютна точност. Тинаму винаги разчиташе времето съвършено.
Мъжът с кафявия шлифер зае позиция в празна канцелария в сградата на правителството зад парка на Адмиралтейството. Беше си осигурил достъп до нея благодарение на фалшивата карта от MI5. Тя можеше да му гарантира всякакво разрешение, особено днес. Всеки друг би се затруднил да стреля по колоната от тази стая, но не и човекът, обучен от Тинаму.
Тенисън прескочи желязната ограда и се затича по диагонал през Трафалгар Скуеър към Арката на Адмиралтейството. Двама полицаи вдигнаха едновременно палките си и го спряха. Автоколоната бе само на триста метра от тях.
— Положението е опасно! — изкрещя Тенисън и им показа картата си. — Пуснете си предавателите! На честотата на M15, оперативният център в „Савой“. Трябва да вляза в сградата на правителството.
Полицаите се объркаха.
— Съжаляваме, сър. Нямаме предаватели.
— Тогава си намерете! — извика Тенисън и се стрелна покрай тях.
При Арката той включи предавателя си.
— На Мел е! Щом колоната премине през Арката, спрете колите. Покатерил се е на едно от дърветата!
— Тенисън, къде сте?
— Сектор 12, сър. Той е в сектор 12. Източната страна.
— Да се препредадат инструкциите му. Бързо, за Бога.
Тенисън изключи предавателя, пъхна го в джоба си и продължи да си пробива път през тълпата.
Тръгна по Мел и зави наляво. После се затича по пътеката към първата входна врата в сградата на правителството. Двама униформени от охраната го спряха, но той им показа картата си.
— О, да, сър — каза единият. — Екипът ви е на втори етаж, но не знам в коя стая.
— Аз зная — отвърна той и се затича нагоре по стълбите. Приветствените викове от Трафалгар скуеър се чуваха все по-силно. Колоната наближаваше Арката на Адмиралтейството.
Той изкачи стъпалата по три наведнъж, на втория етаж блъсна вратата на коридора и тя се отвори с трясък. Спря във фоайето, извади револвера от джоба си и го сложи на кръста си. С бързи крачки се отправи към втората врата вляво. Нямаше смисъл да се опитва да я отвори — тя бе заключена. Но да я разбие, без да се обади, означаваше да си изпроси куршум в главата.