— Но той е пътувал непрекъснато. Не може да е нямал никакви документи.
— Не знаем къде да търсим. Дори не знаем националността му. Лабораториите вече цяло денонощие работят, за да ни дадат някакъв ориентир — зъбна идентификация, следи от операции, особени физически белези, които да бъдат разпознати от компютрите. Въобще каквото и да е. Но засега без резултат.
— А може би този човек не е Тинаму. Единствените доказателства са татуировката върху ръката и сходен калибър на оръжията. Дали това е достатъчно?
— Вече да. Ако искате, може да го добавите в статията си за утрешния брой. Балистичният анализ е неопровержим. Две от скритите карабини плюс пушката, която е била намерена у него, съвпадат с оръжията, използвани при предишни убийства.
Тенисън кимна.
— Това поне е сигурно доказателство, нали?
— Разбира се — Пейтън-Джоунс посочи фотокопието. — Какъв е отговорът ви?
— За кое? За бележката?
— Нахрихендинст. Вие изказахте предположение за връзката им с Тинаму и думите ви се потвърдиха. След като разкрихте тази изключителна история, имате всички права да я публикувате.
— Но вие не искате да го правя.
— Не можем да ви спрем.
— От своя страна, и вас нищо не може да ви спре да включите името ми в докладите си, а това аз най-малко искам.
Агентът от MI5 прочисти гърлото си.
— Е, всъщност има нещо. Дадох ви дума, господин Тенисън. А аз държа на думата си.
— Убеден съм в това. Но съм също толкова сигурен, че обещанието ви може да остане неизпълнено, ако ситуацията налага това. Не вие, а някой друг може да вземе решението.
— Малко вероятно е. Вие сте разговаряли само с мен и това споразумение е между нас двамата.
— Значи „доброволният източник“ може да остане анонимен и да не бъде свързан никога с никаква личност?
— Точно така. Подобна практика се използва често в нашите среди. Целият си живот съм прекарал в тази служба и когато обещая нещо, държа на думата си.
— Разбирам. — Тенисън се изправи. — Ще се опитате ли да откриете членовете на Нахрихтендинст, които са замесени?
— Нужно е време. Поне месец-два. Искам да се приближа до тях, без да вдигам много шум.
— Мислите ли, че ще успеете? — Тенисън посочи към единия от пликовете на масата. — Тези имена дали ще помогнат?
— Не зная. Едва в началото съм. Имаме записани само осем души и не знаем дали все още са живи. Нямахме време да проверим.
— Все някой от тях е жив. И сигурно е много богат и влиятелен.
— Очевидно.
— От залавянето на Тинаму фокусът вече се измества към разкриването на Нахрихтендинст.
— Логично развитие, бих казал — съгласи се Пейтън-Джоунс. — Трябва да добавя още една причина за това. Тя не е строго професионална, защото в нея има личен елемент. Мисля, че хора на Нахрихтендинст убиха един млад колега, когото бях обучил.
— Кой беше той?
— Мой помощник. Най-отдаденият на работата си служител, когото съм срещал. Трупът му бе намерен в малко селце на име Монтрьо, на около двеста километра южно от Париж. Замина за Франция, за да преследва Холкрофт, но разбра, че той няма да го доведе до нищо.
— Какво мислите, че е станало?
— Аз зная какво е станало. Спомнете си, че той се опитваше да открие Тинаму. Когато се разбра, че Холкрофт наистина ви търси във връзка с малко наследство…
— Да, съвсем малко — вметна Тенисън.
— …младият ми колега продължи тайно издирването. Той бе изключителен професионалист и започна да напредва. Нещо повече — сигурно е открил някаква връзка. Не може да не е открил. Тинаму, Нахрихтендинст… Париж. Всичко съвпада.
— Защо?
— Едно от имената в списъка е на човек, който живее близо до Париж, но не знам точно къде е. Навремето е бил генерал във Върховното командване на Германия. Името му е Клаус Фалкенхайм. Според нас той е бил много повече — един от основателите и водачите на Нахрихтендинст. Известен е като хер Оберст.
Джон Тенисън се скова.
— Имате думата ми — каза той. — Нищо няма да излезе в печата.
Холкрофт седна на канапето и разгърна вестника. На първа страница имаше огромно заглавие, от което всичко ставаше ясно.
Почти всички статии на страницата бяха свързани с драматичното залавяне и смъртта на Тинаму. В някои от материалите журналистите изказваха предположения за следата на Тинаму в убийствата на братята Кенеди и Мартин Лутър Кинг, а също така и за връзката му с Осуалд и Руби. От по-скорошните събития бяха споменати покушенията в Мадрид и Бейрут, Париж, Лисабон, Прага и дори Москва.