— Сега пък аз не се интересувам от мнението ви. Волфсшанце!
Фалкенхайм погледна към него безизразно.
— Алтийн Клаузен — каза той тихо. — Почти съвършената стратегия на Хайнрих Клаузен.
Фон Тиболт замръзна от изумление.
— Съпругата на Клаузен? — попита той бавно. — Вие сте научили за нея?
Старецът обърна гръб на Йохан.
— Не беше трудно — навсякъде имахме информатори. И в Ню Йорк, и в Берлин. Знаехме коя е госпожа Ричард Холкрофт и точно защото знаехме, се разпоредихме навсякъде да я защитават. В това се състои цялата ирония — ние да я защитаваме. После научихме следното: в разгара на войната, докато американският й съпруг отсъства от дома, тя взема частен самолет до Мексико. Оттам заминава тайно за Буенос Айрес, където получава дипломатически паспорт от германското посолство и с него отлита за Лисабон. Но защо за Лисабон?
— От Берлин не ви ли отговориха? — попита Фон Тиболт.
— Да. Хората ни във Финанцминистериум. Бяхме научили, че огромни суми биват отклонявани от Германия и бе в наш интерес да не се месим. Помагахме на всичко, което рушеше нацистката машина и вярвахме, че мирът и разумът скоро ще възтържествуват. Но пет дни след като госпожа Холкрофт напусна Ню Йорк и през Мексико и Буенос Айрес стигна до Лисабон, Хайнрих Клаузен, геният на Финанцминистериум, тайно отлетя от Берлин. Първата му спирка бе Женева, където се срещна с банкер на име Манфреди, после също продължи към Лисабон. Бяхме сигурни, че той няма да измени на Райха. Той най-много от всички вярваше в германското, в арийското превъзходство. Още повече че той не можеше да търпи провалите на гангстерите в Хитлеровите редици. — Хер Оберст направи пауза. — Ние просто сглобихме фактите. Клаузен и неговата уж невярна бивша съпруга се срещат заедно в Лисабон; хиляди милиони са прехвърлени в Швейцария… а разгромът на Германия вече бе сигурен. Потърсихме по-съществена връзка между тях и открихме Женева.
— Прочетохте ли документите?
— Прочетохме всичко, оставено в женевската банка, за което платихме петстотин хиляди швейцарски франка.
— На Манфреди ли?
— Естествено. Той знаеше кои сме и смяташе, че ще повярваме и ще уважим посочените в документа цели. Ние го оставихме да си мисли така. Волфсшанце! Чия Волфсшанце? „Злото трябва да се поправи.“ Такова нещо никога не би им хрумнало. Предназначението на тези пари бе възраждането на Райха.
— Какво направихте тогава?
Старият войник погледна Фон Тиболт право в очите.
— Върнахме се в Берлин и екзекутирахме баща ти, Кеслер и Хайнрих Клаузен. Те никога не са мислили да се самоубиват, а да избягат в Южна Америка и оттам да наблюдават реализацията на своя план. Но се намесихме ние и те загинаха, както бе писал Клаузен в трогателното писмо до своя син.
Фон Тиболт стисна люгера.
— Значи вие научихте тайната на Алтийн Клаузен?
— Преди малко говорехте за курви. Тя е най-голямата курва на света.
— Това, че не сте я убили, ме изненадва.
— Отново ирония. Нямахме избор, защото разбирахме, че след смъртта на Клаузен тя е ключът към Волфсшанце. Вашата Волфсшанце. Знаехме, че с Клаузен са обмислили всеки ход през следващите години. Трябваше да ги научим до един и тъй като тя нямаше да ни ги каже, трябваше да я наблюдаваме. Кога щеше да бъде деблокирана сметката? Как точно щяха да се използват милионите? И от кого?
— От Sonnenkinder — каза Фон Тиболт.
Но старецът не го разбра.
— Какво казахте?
— Няма значение. Значи чакахте Алтийн Клаузен да направи първия си ход.
— Да, но не научихме нищо от нея. С течение на годините постепенно се уверихме, че тя е попила изцяло нарежданията на гениалния си съпруг. Цели тридесет години тя не издаде истинския план с дума или действие. Човек не може да не се възхити на абсолютната й дисциплина. Първия сигнал получихме, когато Манфреди се свърза със сина. — Фалкенхайм потрепера от възмущение. — Най-силно я презирам за това, че допусна да издевателстват над собственото й дете. Холкрофт не знае нищо.
Русокосият се изсмя.
— Толкова сте далеч от истината. Височайшата Нахрихтендинст е сбирщина от глупаци.
— Така ли мислиш?
— Убеден съм. През цялото време сте следели не това, което е трябвало.
— Какво?
— В продължение на тридесет години сте наблюдавали човек, който нищо не е знаел. Курвата, както я нарекохте, е сигурна, че тя и синът й наистина са част от едно голямо извинение. Тя никога не е мислела друго! — Смехът на Фон Тиболт отекна в стаята. — Това пътуване — продължи той, — е най-ловката манипулация на Хайнрих Клаузен. Изведнъж разкаялият се грешник се е превърнал в свят човек, който преследва благородна цел. Това сигурно е била най-убедителната му роля. Последователен до края, той не е настоял тя да се съгласи веднага. Синът трябвало сам да види справедливата цел на своя баща-мъченик и след като напълно повярва в нея, изпълнението й да се превърне в най-върховния смисъл на живота му. — Фон Тиболт се наведе към масичката със скръстени ръце, в едната държеше револвера. — Не разбирате ли? Никой от нас не можеше да го направи. Документът в Женева бе замислен напълно логично. Милионите, откраднати от Третия райх, са легендарни. Между сметката в Женева и един истински син на Германия не трябваше да съществува никаква връзка.