Фалкенхайм се вторачи в Йохан.
— И тя така и не е разбрала?…
— Не, никога. Била е обикновена марионетка. Причината за това е била чисто психологическа. Фактът, че Хайнрих Клаузен се оказал напълно невинен, я накарал отново да повярва в него така, както в началото. Тя се била омъжила точно за този човек, а не за нациста.
— Невероятно — прошепна хер Оберст.
— И още как — съгласи се Фон Тиболт. — Тя спазваше безупречно инструкциите му. Опитваше се да предвиди всяка случайност и да се застрахова срещу нея. Дори осигурила фалшифициран смъртен акт на бебе от мъжки пол, който бил оставен в една лондонска болница. Всички следи, водещи към Клаузен, били заличени. — Фон Тиболт отново се усмихна самодоволно. — Оказахте се недостойни за Волфсшанце.
— За вашата Волфсшанце — да, но не и за моята. — Фалкенхайм отмести погледа си от него. — Заслужавате поздравления.
Изведнъж усмивката на Фон Тиболт замръзна на устните му. Нещо не бе наред. Прочете го в погледа на стареца, който за миг просветна в мрачните, потънали в изпития череп очи.
— Погледни ме! — изкрещя той. — Погледни ме!
Фалкенхайм се обърна към него.
— Какво има?
— Току-що споменах нещо… за което и преди си знаел, ти си знаел…
— Какво искаш да кажеш?
Фон Тиболт стисна стареца за гърлото.
— Говорех за предвиждане на всяка случайност. За смъртен акт в лондонска болница! Ти си чувал всичко това!
— Не разбирам накъде биеш. — Треперещите пръсти на Фалкенхайм се бяха вкопчили около китките на русокосия, който толкова силно стискаше гърлото му, че от него се изтръгваха хрипове.
— Мисля, че добре ме разбираш. Това, което ти казах, трябваше да те изуми. Но така ли стана? Ти се опита да го изиграеш, но не го направи добре. Дори не реагира при споменаването на болницата и смъртния акт! Чувал си го от някого и преди!
— Нищо не съм чувал — едва си пое въздух, за да произнесе Фалкенхайм.
— Не ме лъжи! — Фон Тиболт удари стареца през лицето с револвера и разкървави бузата му. — Не те бива вече. Твърде стар си за това. Правиш грешки. Мозъкът ти е атрофирал. Замълча точно там, където не трябваше.
— Ти си луд…
— А ти си лъжец! И то доста слаб. Предател. — Той отново удари хер Оберст с цевта. От разраненото му лице потече кръв. — Ти ме излъга за нея!… Боже мой, ти си знаел!
— Не, нищо… нищо.
— Всичко си знаел! Тя затова е тръгнала към Женева, а аз не можех да си го обясня. — Фон Тиболт отново замахна гневно и разцепи устната му. — Ти си се свързал с нея в последен отчаян опит да ни спреш! Ти си я заплашил… с неща, които тя никога не е знаела!
— Не е вярно… грешиш.
— Не — отвърна Фон Тиболт тихо. — Това е единствената причина тя да тръгне за Женева… Значи така си мислел, че ще ни спреш. Майката ще каже на сина си да се откаже от плана, защото той е лъжа.
Фалкенхайм поклати глава, лицето му бе обляно в кръв.
— Не… Това не е истина.
— Истина е и съдържа отговора на последния ми въпрос. Ако толкова сте искали да унищожите Женева, трябвало е само да издадете тайната за нацисткото богатство. За него щяха да бъдат предявени искове от Черно море до северните притоци на река Елба, от Москва до Париж. Но вие сте мълчали. Защо? — Фон Тиболт се наведе още, само на сантиметри от разраненото лице на стареца. — Искали сте да контролирате Женева и да използвате милионите според вашия план: „Злото трябва да бъде поправено“. Мислели сте, че след като Холкрофт научи истината, гневът му ще го превърне в един от вашите предани войници.
— Той непременно ще разбере — прошепна Фалкенхайм. — Той е по-добър от теб — и двамата го съзнаваме, нали? И ти би трябвало да си доволен от това. В крайна сметка и той е Sonnenkinder.
— Sonnen… — Фон Тиболт отново удари с цевта хер Оберст през лицето. — Долен лъжец. Нищо не каза, когато споменах името…
— Защо да те лъжа сега? Операция Sonnenkinder — каза Фалкенхайм. — С кораб, самолет или подводница. Децата били разпратени навсякъде по света. Нямаме списъците, но и не са ни нужни. Те ще бъдат спрени, щом спрем Женева.